Когато става въпрос за чревно здраве, микробиом и имунитет, няма как да не говорим за бактерии. Те са в основата и на така нареченото “SIBO”, което в превод на български език означава бактериален свръхрастеж в тънките черва. А защо се налага да го коментираме ли? Защото се оказва, че в днешно време е трудно да постигнем хармония на бактериите, обитаващи червата ни. Дали поради липса на тези добри бактерии в храните ни или поради прекалена употреба на антибиотици, при много хора бактериалният свръхрастеж е факт.
Как се стига до бактериален свръхрастеж – признаци и причини
Бактериалният растеж може да причини различни симптоми, много от които се откриват и при други състояния, което прави диагнозата предизвикателна в някои случаи.
Със сигурност може да се твърди, че повечето симптоми се дължат на малабсорбция на хранителни вещества. Тя от своя страна се получава поради въздействието на бактерии, които или метаболизират хранителни вещества, или причиняват възпаление на тънките черва, което нарушава абсорбцията.
Симптомите на бактериален свръхрастеж може да бъдат гадене, запек, подуване на корема, коремна дистензия, коремна болка или дискомфорт, диария, умора и слабост. SIBO също предизвиква повишена пропускливост на тънките черва, която пък е характерна черта при болест на Крон, някои автоимунни заболявания и други.
Бактериален свръхрастеж възниква, когато бактериите в червата ни излязат от равновесие и се разрастват прекалено много. Във връзка с това е интересно да си зададем въпроса „как става така, че някои бактерии са твърде много и подчиняват другите?“ Това може да се прояви по няколко различни начина и често се случва при хора, които се хранят с продукти с високо съдържание на захар, възпалителни съставки и рафинирани въглехидрати.
Някои щамове от бактерии се хранят с рафинирани въглехидрати и ги разграждат до късоверижни мастни киселини, създавайки метеоризъм и причинявайки подуване.
Други щамове бактерии може да разградят жлъчните соли преди тялото ви да има шанс да ги използва.
Жлъчните соли са от решаващо значение за разграждането на мазнините – без тях крайният резултат е малабсорбция на мазнини или диария.
И не на последно място, трети тип бактерии могат да произвеждат токсини, които увреждат лигавицата на тънките черва. Това пречи на тялото ви да абсорбира необходимите ви хранителни вещества, подобно на това, което виждаме с пропускливите черва. В такава ситуация може да се стигне и до загуба на тегло и анемия (дефицит на желязо).
Защо се стига до бактериален свръхрастеж
Нашите черва разчитат на множество нерви, мускули, ензими и невротрансмитери, както и хормони, за да усвояват правилно храната.
Докато ензимите разграждат главно хранителните съставки, нервите, мускулите и невротрансмитерите физически придвижват храната през храносмилателния ни тракт от стомаха към тънките черва и до дебелото черво.
Когато това се случи в здрави черва, бактериите преминават през храносмилателния тракт заедно с храната до крайното си местоназначение в дебелото черво. Проблемите обаче възникват, когато нещо пречи на този процес да се осъществи нормално.
Увреждането на нервите или мускулите в червата може да доведе до остатъчни бактерии в тънките черва, увеличавайки риска от бактериален свръхрастеж.
Например, захарният диабет и склеродермията могат едновременно да засегнат мускулите в червата, оставяйки място за развитие на SIBO.
Анатомичните промени в червата, като белези от операции или болест на Крон, също могат да причинят абнормно натрупване на бактерии в тънките черва. Дивертикулите, които представляват малки торбички, които могат да се образуват в стената на тънките черва, също могат да събират бактерии, вместо да ги предават на дебелото черво, където трябва да бъдат.
Има и лекарствени медикаменти, които влияят на или нарушават нормалната флора на червата. Такива медикаменти са антибиотици, блокиращи киселините лекарства (инхибитори на протонната помпа) и стероиди.
И разбира се, както споменахме по-горе, най-честата причина, която се откроява при хора с бактериален свръхрастеж, е диета с високо съдържание на захар, рафинирани въглехидрати и бедна на антиоксиданти и пробиотици.
Десет признака на бактериален растеж
Изброените по-долу признаци сигнализират за прекалено много бактерии в червата, но могат да са свързани и с други придружаващи заболявания. Поради това не трябва да се диагностицирате сами, а да направите нужните изследвания назначени от лекар и да проверите дали не страдате от хранителна алергия тип 3, болест на Крон или друго заболяване.
Ето и кои са отчетливите симптоми:
- Метеоризъм;
- Подуване на корема;
- Диария;
- Болки в корема или спазми;
- Запек (много по-рядко срещан от диария);
- Синдром на раздразненото черво;
- Хранителни непоносимости към глутен, казеин, лактоза, фруктоза;
- Хронични заболявания като фибромиалгия, синдром на хронична умора, диабет, невромускулни разстройства и автоимунни заболявания;
- Дефицит на B12, както и други витамини и минерали;
- Мастна малабсорбция;
Възможности за диагностика на SIBO
Специалистите знаят, че има различни нива и видове на бактериален свръхрастеж, който се установява в процеса на диагностика. Тези различия имат значение при определяне на най-подходящото лечение. В зависимост от степента на вашето състояние, лечението може да варира. Методите за диагностика са следните:
- Дихателен тест: това е добър и акуратен метод, но има своите особености и трябва да се изпълняват стриктно всички изисквания. Трябва да се пости в продължение на 12 часа, след което се диша в малък балон, приема се точно количество захар и се повтарят пробите на всеки 15 минути в рамките на 3 или повече часа. Резултатите извън норма могат да покажат дали има панкреатична недостатъчност или цьолиакия. За последното няма начин да не сте наясно, тъй като цьолиакията е автоимунно възпалително заболяване и е обусловена генетично;
- Органичен тест за дисбактериоза: в някои лаборатории за функционална медицина се изследва урината за странични продукти от мая или бактерии в тънките черва. Ако тънкото ви черво съдържа дрожди или бактерии в свръхрастеж, в урината ви ще се появят странични продукти, което показва наличието им. Този тест е много по-лесен за пациентите и изисква само една проба от урина;
- Комплексен фецес тест: Това е също функционален тест за изпращане в лаборатория, чрез който се разглежда флората на дебелите черва. Ако се установят всички повишени нива на добри бактерии, то има основателен повод за диагноза SIBO.
След провеждане на диагностиката и интерпретиране на резултатите се определя лечението. Подобно на друг здравословен проблем – свръхрастеж на Кандида, хора с бактериален свръхрастеж трябва да преминат в дългосрочен план на диета с ниско съдържание на въглехидрати и особено рафинирани въглехидрати, както и да приемат някои медикаменти.
При всички положения храносмилателните ензими ще подкрепят процесите на разграждане и усвояване на вещества, но също толкова важно освен тях е да се открие причината за дисбактериоза. Затова се доверете на медицината и следвайте стъпките на лечебния план.
Може да ви е интересно да прочетете още:
Здрава микрофлора с най-важните храносмилателни ензими
Дискусия: Дали пребиотиците са по-важни от пробиотиците за чревната флора
Видове възпалителни чревни заболявания – симптоми, рискови групи и особености