Ако стомахът ви боли след хранене, изпитвате постоянна или изненадваща диария или сте изправени пред други проблеми с храносмилането и не можете да определите точните причини, може да изпитвате симптоми на синдром на раздразненото дебело черво (IBS). Трудно е да се идентифицират симптомите на това състояние, когато те не са винаги едни и същи. Понякога това, което знаете за дадено състояние, ви кара да смятате, че то не се отнася до вас. Но синдромът на раздразненото дебело черво освен подуване на корема, запек или диария, причинява и други симптоми, които често се игнорират.
Но този здравословен проблем определено не бива да бъде заметен под килима и оставен така. Защото в дългосрочен план ще създаде повече неприятни ефекти и усещания, затова колкото по-рано се обърне внимание, толкова по-добре.
Какво представлява синдромът на раздразнените черва (IBS)
Синдромът на раздразненото черво е един от спектъра на често срещаните функционални стомашно-чревни нарушения.
Симптомите на IBS могат да включват запек, диария, редуващи се диария и запек, коремна болка, подуване на корема, напрежение и усещане за непълнота на изхождането.
Симптомите обикновено са дългосрочни и, въпреки че могат да причинят ежедневни стомашно-чревни проблеми, често са епизодични. Това означава, че те не се появяват ежедневно или редовно. Нарушенията на храносмилателната функция могат да бъдат предизвикани от специфични храни или от стрес, но често не могат да бъдат идентифицирани конкретни тригери.
Статистиката показва, че този синдром е по-често срещан сред жените, отколкото мъжете и за това вероятно можем да „благодарим“ на нашата химия. Женските полови хормони могат да повлияят на начина, по който възприемаме стреса, болката, колко бавно или бързо работят перисталтиката и червата – и всички тези фактори са свързани със синдрома, който обсъждаме.
Например, замислете се за колебанията в естрогена и прогестерона, които се случват по време на нормален менструален цикъл на жената. Тези промени могат да причинят сериозни мускулни контракции в червата. От друга страна е увеличението на прогестерона, което се случва точно преди менструалния цикъл на жената. Всичко това може да забави дейността и функцията на червата, което да доведе до запек.
Хората със семейна история на IBS са по-склонни да страдат от същия проблем. Състоянието изглежда е свързано с тревожността и депресията. И синдромът не е изключено да се срещне при хора със стомашно-чревни нарушения или инфекции като инфекцията с Хеликобактер Пилори. Но защо този синдром се развива при някои хора, а не при други все още не е напълно изяснено.
Диагностициране на вашите IBS симптоми
Симптомите на синдрома на раздразнено дебело черво са подобни на тези на други гастроентерологични състояния, включително рак на дебелото черво. Поставянето на точна диагноза е от решаващо значение за Вашето здраве.
Ако Вашите симптоми са свързани с този синдром, то може да сте в състояние да ги лекувате и контролирате у дома.
Ако те са нещо по-сериозно като рак на дебелото черво, ранната диагноза може да е решаваща да спасите живота си.
Хората, които нямат синдром на раздразненото дебело черво или нямат близки със същата диагноза, невинаги са наясно със симптомите. Те могат да мислят, че дискомфортът им идва от различно състояние или от ядене на грешни храни.
Всеки път, когато усетите промени в храносмилателната си система, които продължават повече от няколко дни, трябва да се консултирате със специалист. Това е важно, за да се установи за какъв здравословен проблем става въпрос. Може да е синдром на раздразненото дебело черво, болест на Крон, хранителна или друга алергия, глутенова непоносимост или друго.
Нека разгледаме различните симптоми:
- Метеоризъм – Подуването на корема и запекът са често срещани симптоми на синдрома, но газовете също може да са налице. Ако има едновременно газове с подуване на корема, е възможно да произтича от ферментацията на храната, която все още не е усвоена. Такива храни (и напитки) са киселите краставички, бирата и други;
- Умора – Когато храната не се абсорбира правилно, тялото ви не получава нужните хранителни вещества и енергия. Понякога синдромът на хроничната умора се появява заедно с IBS. Много хора с IBS също имат проблеми със съня, които допринасят за умората като цяло, но те може да се дължат и на други фактори;
- Бързо засищане – усещането за ситост след консумация на малки количества храна може да затрудни поддържането на здравословна диета. IBS може да бъде причината да не ядете достатъчно и да не получите оптимални хранителни вещества. Други възможни причини включват рак на панкреаса, стомашни язви и гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);
- Гадене – значителен брой хора със синдрома на раздразнено дебело черво изпитват гадене, най-често това става рано сутрин. Този симптом често е в комплект със запек и може да се облекчи чрез движение на червата. Понякога гаденето е достатъчно силно, за да предизвика повръщане;
- Мускулна болка – Хората с фибромиалгия често изпитват мускулна болка заедно с други симптоми на синдрома. Някои експерти смятат, че фибромиалгията причинява по-голяма чувствителност към болка, което води до болка в мускулите.
Римски критерии за диагностика
На 13-тия международен конгрес по гастроентерология в Рим, Италия през 1988 г., група лекари определят критериите за прецизна диагностика на синдром на раздразненото дебело черво. Тази съвкупност от критерии става известна като „Римски критерии“.
Този набор от насоки очертава симптомите и прилага параметри като честота и продължителност, за да даде възможност за по-точна диагноза на IBS.
Римските критерии претърпяват няколко ревизии и актуализации от първоначалното им създаване. Това се прави с цел да се отразят нови методи и практики в процеса на диагностициране на IBS. Последното обновяване се разработва в продължение на 6 години, като в него са участвали 117 експерти.
Римските критерии за IBS към момента са:
„Повтарящи се коремни болки, средно, поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца при наличие на два или повече от следните критерии*:
- Свързани с дефекация
- Свързан с промяна в честотата на изпражненията
- Свързана с промяна във формата (външния вид) на изпражненията.
* Критерий, който трябва да е покрит за последните 3 месеца с появата на симптомите поне 6 месеца преди поставянето на диагнозата.“
На разговорен език това означава, че за да бъде диагностициран с IBS, човек трябва да има симптоми поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца.
IBS е широкоспектърен и хората могат да изпитат различни негови форми, включително с преобладаваща диария и преобладаващ запек, или редуващи се запек и диария.
Как се диагностицира IBS
Клиничните специалисти диагностицират синдрома на първо място чрез идентифициране на типични симптоми, съставяне на задълбочена анамнеза и цялостен физикален преглед.
След това се извършва тестване на кръвни проби, за да се установи дали има други потенциални причини за симптомите. Тестовете за фецес също са посочени като средство за тестване на количества кръв в изпражненията (окултна кръв) и понякога за изключване на активна инфекция.
При някои пациенти може да се назначи изследване на дебелото черво с колоноскопия, особено за лица над 50 години.
Най-вероятните други заболявания, които могат да имат подобни симптоми, са възпалителни заболявания на червата, рак на дебелото черво, целиакия, а при жени – рак на яйчниците, който може първоначално да се прояви като подуване на корема.
Още един метод, който може да бъде от полза в диагностичния процес, е кръвен тест ImuPro. Той може да помогне за установяване на хранителна алергия от тип III – със забавено действие. Възможно е някои от симптомите да бъдат такива на хранителна алергия, а не на IBS или обратното.
Пробиотици, витамини и хранителни добавки при IBS синдром: какво работи наистина
Синдром на раздразнено дебело черво при деца – какви са особеностите
