Сигурно сте чували израза, че „децата не идват с инструкции“. Това е още по-вярно, когато става въпрос за подпомагане на родителите да се справят с предизвикателствата на функционално стомашно-чревно разстройство като синдром на раздразнено дебело черво.
Синдромът на раздразненото дебело черво е често срещано състояние на дебелото черво. Симптомите включват подуване на корема, коремна болка и редуване на запек или диария. Няма абсолютен лек за този синдром, така че целта на лечението е да се контролират симптомите. В много случаи това може да се постигне чрез управление на диетата, начина на живот и стреса.
Какво е синдром на раздразненото дебело черво (IBS)
Този синдром представлява функционално нарушение на стомашно-чревния тракт, което означава, че е проблем, причинен от промени в начина на функциониране на стомашно-чревния тракт. Деца с функционално гастроинтестинално нарушение имат по-чести симптоми, но трактът реално не се поврежда.
IBS не е заболяване, а по-скоро е група симптоми, които се срещат заедно. Най-честите симптоми на IBS са болки в корема или дискомфорт, често съобщавани като спазми, заедно с диария, запек или и двете. В миналото този синдром се е наричал колит, спастично дебело черво, нервно дебело черво и други. Името е променено, за да отразява разбирането, че разстройството има както физически, така и психически причини и не е продукт на въображението на човека.
IBS – Irritable bowel syndrome, не е същото като възпалителната болест на червата (IBD – Inflammatory bowel disease). IBD e по-сериозно състояние, което причинява възпаление в храносмилателния тракт и може да доведе до тежки усложнения.
IBS се диагностицира, когато детето, което расте, се оплаква от коремна болка или дискомфорт веднъж седмично в продължение на поне 2 месеца без друго заболяване или нараняване, което би могло да обясни болката. Болката или дискомфортът от синдрома може да настъпи с промяна в честотата или консистенцията на изпражненията или може да бъде облекчена чрез движение на червата.
Какви са причините за поява на този синдром
Точната причина за IBS не е известна. Една от теориите е, че човек с IBS може да има дебело черво, което е по-чувствително и реактивно от нормалното. Това кара червата да реагират силно на стимули, които не биха засегнали други хора.
Нервите, които контролират храносмилателния тракт, също могат да бъдат по-чувствителни към храносмилането. Децата със синдром на раздразнените черва могат да бъдат по-чувствителни към газообразуване и движения в червата. Те може да усещат по-ясно тези усещания и да се притесняват.
Детето ви може да изпита симптомите на синдром на раздразнено дебело черво поради следните причини:
- Проблеми с това как храната се движи през храносмилателната система и гастроинтестиналния тракт;
- Свръхчувствителност на вътрешността на червата към разтягане и движение стрес;
- Свръхрастеж на бактерии в червата (дисбактериоза);
- Всички тези фактори могат да предизвикат симптоми.
За този синдром е характерно, че мускулите могат да се отпускат и свиват по-бързо от нормалното, така че да се абсорбира по-малко вода, което води до меки и воднисти изпражнения, т.е. диария. Другият вариант е мускулите да се свиват и да се отпускат по-бавно от нормалното, така че да се абсорбира твърде много вода, което води до твърди изпражнения, т.е. констипация.
Мускулите също могат да се свият внезапно и много силно, т.е. спазъм, който причинява болезнени коремни спазми и газове, които се превръщат в метеоризъм.
Не е известно какво причинява прекъсване на чревните мускули при този синдром. Едно от предположенията е, че комуникационните сигнали между мозъка и червата са нарушени и това води до абнормна функция на чревните мускули.
Потенциални причини за синдром на раздразненото дебело черво може да бъдат още:
- Свръхчувствителност (хиперсензитивност): някои хора имат по-нисък праг на болка към подуване и спазми в червата;
- Инфекция: бактериалният гастроентерит може да предизвика синдрома при някои хора;
- Стрес: стресови събития, като трудности при работа или личните взаимоотношения, смърт на близък човек могат също да предизвикат симптоми на IBS;
- Химикали, хормони и невротоксини в тялото: нивата на невротрансмитерите (химикали, които предават нервни сигнали) и хормоните на храносмилателния тракт се променят при някои хора с IBS;
- Хранителна чувствителност: много хора с IBS докладват, че някои храни и напитки могат да предизвикат симптомите им.
Колко често се среща синдромът на раздразненото дебело черво при деца
Налице е ограничена информация за броя на децата с оплаквания за такъв синдром. По-стари проучвания съобщават за честотата на повтарящите се абдоминални болки при деца от 10 до 20 процента. Въпреки това, тези проучвания не разграничават IBS от функционална коремна болка, лошо храносмилане и абдоминална мигрена.
Едно проучване на деца в Северна Америка установява, че 14% от учениците в гимназията и 6% от учениците в средните училища имат този синдром. Проучването установява също, че IBS засяга момчетата и момичетата еднакво.
Няма известен на учените ген, който причинява синдрома на раздразненото дебело черво, но това разстройство изглежда се появява по-често в семейства, където има член със същите оплаквания и същата диагноза.
Как се диагностицира синдромът при деца
За диагностика са необходими обширен преглед и пълна медицинска история на детето. Медицинската история включва въпроси относно симптомите на детето, членовете на семейството с нарушения на храносмилателния тракт, скорошни инфекции, лекарства и стресови събития, свързани с появата на симптомите.
Синдромът на раздразненото дебело черво се диагностицира, когато физическото изследване не показва никаква причина за симптомите на детето и когато са налице следните критерии:
- Има симптоми поне веднъж седмично в продължение на поне 2 месеца;
- Растежът с нормален темп;
- Не се подозират други причини за симптомите.
Обикновено не е необходимо допълнително тестване, въпреки че може да се направи кръвен тест за проверка на други проблеми. Възможно е да са необходими допълнителни диагностични тестове въз основа на резултатите от скрининг кръвния тест и за деца, които също имат такива признаци:
- Постоянна болка в горната дясна или долна дясна област на корема;
- Болки в ставите;
- Болка, която ги събужда от сън;
- Затруднено преглъщане;
- Упорито повръщане;
- Забавени темпове на растеж;
- Диария през нощта.
Тестовете и процедурите, които лекуващият лекар може да препоръча, включват:
- Кръвни тестове. Тези тестове се правят, за да се прецени дали детето ви е анемично, има инфекция или има заболяване, причинено от възпаление или дразнене;
- Изследване и култура на урината. Това се прави, за да се оцени инфекцията на пикочните пътища;
- Фецес диагностика. Тази проба се оценява, за да се провери за бактерии и паразити, които могат да причинят диария;
- Тест за откриване на окултно (скрито) кървене в изпражненията. Не може да се види окултна кръв и се открива само със специален разтвор, който става син, когато влезе в контакт с кръвта. Той предполага възпалителен източник в стомашно-чревния тракт;
- Водороден дихателен тест. Този тест се прави, за да се определи дали детето ви има непоносимост към лактоза – захар, съдържаща се в млякото и млечните продукти;
- Коремна рентгенова снимка. Метод за диагностика, който ще даде на лекаря представа за това как изглеждат вътрешните органи;
- Ултразвук на корема. Диагностична техника, която създава образи от отскока на високочестотни звукови вълни във вътрешните органи;
- Конвенционална ендоскопска колоноскопия.
Какво е лечението на синдрома на раздразненото черво
Специфичното лечение на този вид синдром ще бъде определено от лекуващия лекар на детето ви въз основа на възрастта, общото здраве и медицинска история. Следва да се вземат предвид и каква е толерантността на детето към специфични лекарства, процедури или терапии. Специалистът трябва да очертае очаквания за хода на състоянието, както и да обсъди с вас вашите предпочитания за мерките на лечение.
Основната цел на лечението на синдрома е да се възстанови нормалната ежедневна функция на храносмилателния тракт. Лечението започва с положителната диагноза на първо място. Това ще даде увереност на детето, че той или тя няма животозастрашаващо състояние.
Лечението може да включва диетични промени, лекарства, пробиотици и управление на стреса. Опитайте се да помогнете на детето да се съсредоточи върху нещо забавно или приятно по време на болезнено преживяване в резултат на симптомите.
При дете с непоносимост към лактоза се препоръчва да се ограничи лактозата или да се допълни с ензима, който усвоява захарта (лактаза).
Като противоречив въпрос остава използването на фибри при децата, тъй като то би могло да стимулира газообразуването и подуването на детското коремче. Препоръчва се за възрастни и може да помогне на деца, които страдат от запек.
Интестинал Мукоза Рипеър енд Рикавър / Intestinal Mucosa Repair & Recover – 30 сашета x 2500mg
