Целиакията е храносмилателно разстройство, което причинява сериозни проблеми на тънките черва. Обикновено симптомите се появяват тогава, когато се приемат храни, съдържащи глутен. По своята същност, цьолиакия (или целиакия) е автоимунно заболяване, при което консумацията на храни, съдържащи този специфичен протеин, задейства имунна реакция. За съжаление тази болест често се предава в семейството, а единственият начин да се живее с нея, без да причинява дискомфорт, е спазването на строга безглутенова диета.
С какво се различава цьолиакията от други форми на глутенова непоносимост и от глутеновата алергия – ще посочим в тази тема. В блога на ImuPro Bulgaria ще намерите материали и за други състояния, свързани с чувствителност към протеини като глутен и казеин, които често причиняват храносмилателни, имунни и други смущения.
Какво заболяване е цьолиакията (глутенова ентеропатия)
Имунната реакция, която се поражда при хора с целиакия, представлява следното – белите кръвни клетки атакуват лигавицата на тънките черва, като в крайна сметка я разрушават, докато тя се „износи“. Цьолиакията е сериозно заболяване с широк спектър от потенциални симптоми, които могат да варират. Най-често срещани са: коремна болка, главоболие, мигрена, диария, умора, кожни реакции и други.
Тези симптоми могат да бъдат овладяни, а чревните увреждания да се предотвратят с помощта на цялостна безглутенова диета. До момента това е единственото известно лечение за цьолиакия.
Симптоми на цьолиакия
Някои хора с цьолиакия може дори да не изпитат чревни проблеми. Те могат да имат само болки в ставите или главоболие, дори мозъчна мъгла. Те също могат да страдат от депресия и/или тревожност и изтръпване на ръцете и краката (периферна невропатия), което говори за увреждане на нервите. Всъщност има огромно разнообразие от неврологични симптоми, свързани с цьолиакия. Ако искате да научите повече за тях, препоръчваме едно полезно четиво на английски език – Gluten-Related Neurological Symptoms and Conditions.
При кърмачета и малки деца
- Храносмилателни проблеми, включително коремна болка, подуване на корема, повръщане, диария, запек;
- Раздразнителност, емоционално напрежение;
- Нарушения на растежа;
- Увреждане на зъбния емайл;
- Хранителни дефицити поради нарушената чревна пропускливост;
- Наднормено тегло или затлъстяване;
При тийнейджъри
- Храносмилателни проблеми като диария и запек;
- Забавен пубертет;
- Забавен растеж;
- Косопад;
При възрастни
- Храносмилателни проблеми като диария и/или запек;
- Общо усещане за умора и болки в костите и/или ставите;
- Раздразнителност, тревожност, депресия;
- Нарушен менструален цикъл при жените;
- Остеопороза;
- Желязодефицитна анемия;
Интересно е също да изясним каква е първопричината за заболяването.
Какво причинява появата на цьолиакия
Лекарите и изследователите не знаят точно какво причинява цьолиакия, но са забелязани някои често срещани прилики при диагностицираните пациенти. Заболяването по-често се среща при хора, които „отговарят“ на някое от следните условия:
- Има член на семейството с целиакия, т.е. има фамилна предразположеност в известна степен;
- Генетично заболяване като синдром на Даун или синдром на Търнър;
- Автоимунно заболяване. Това може да включва диабет тип 1, ревматоиден артрит, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или черния дроб, болест на Адисън и други;
Как се диагностицира цьолиакия
Целиакията може да бъде трудна за диагностициране, тъй като голяма част от симптомите ѝ се припокриват с тези на други заболявания. Например, често се бърка с някои храносмилателни разстройства като синдром на раздразненото дебело черво.
На първо място, кръвните тестове могат да помогнат за диагностициране. Резултатите от кръвен тест за целиакия обикновено са готови в рамките на от един до три дни. Резултатите за ендомизиални антитела (ЕМА) и целиакия могат да отнемат повече време. Когато кръвен тест за целиакия е положителен, е необходимо допълнително изследване. Друг метод за окончателна диагностика на цьолиакия е чрез биопсия на тънките черва, за да се открие има ли увреждане на тъканта.
Освен тези методи е възможно да се използват следните диагностични възможности:
Тестове за антитела
Съществуват четири теста за антитела за цьолиакия. Най-чувствителният е за имуноглобулин А (IgA) – антитялото, което се променя най-забележимо при целиакия. Хората, които са с дефицит на IgA (особено тези с автоимунни нарушения като лупус или ревматоиден артрит, могат да бъдат тествани за имуноглобулин G (IgG), а не IgA .
За да бъде точен кръвният тест, изследващ антитела за скрининг на целиакия, човекът, който се изследва, трябва да яде глутен по време на теста.
Антитела тъканна трансглутаминаза (tTG)
Тестът tTG, известен също като тест за анти-тъканна трансглутаминаза или анти-tTG е един от най-популярните тестове за изследване на антитела. tTG е ензим, който играе важна роля в заздравяването на рани и регулирането на множество биологични процеси в тялото. Този ензим също така участва в разграждането на глиадин – водоразтворим протеин в глутена, който е от съществено значение за бухването на хляба по време на печене и който лесно се усвоява от червата.
Ендомизиални антитела (EMA)
Ендомизиалните антитела се произвеждат в тъканта, покриваща мускулните влакна. Този слой се нарича ендомизиум, който съдържа форма на tTG, която при излагане на глутен, ще активира и насочи антителата в автоимунен отговор. Тестът за ендомизиални антитела (EMA) е значително по-точен от tTG или DGP теста, но и по-скъп и по-сложен за извършване.
Общ серумен IgA (Имуноглобулин А)
Общият серумен IgA тест се използва за проверка на IgA дефицит, който може да предизвика фалшиво отрицателен tTG-IgA или EMA отчитане. Често се използва, когато човек има отрицателен резултат на един или и двата от тези тестове. В други случаи се извършва заедно с tTG, за да се установи дали има някаква степен на дефицит на IgA.
Генетично тестване за целиакия
Генетичното тестване на целиакия, известно още като HLA типизиране, е в състояние да открие генни комплекси, наречени човешки левкоцитни антигени, които могат да предразположат човек към целиакия, а именно HLA-DQ2 и HLA-DQ8. Положителният резултат от генетичния тест обаче не означава, че имате целиакия – около 55% от цялата популация има HLA-DQ2 и HLA-DQ8, в сравнение с 98% от тпациентите с целиаки, но може да изключи целиакията като причина, ако нито един от антигените не бъде открит.
Други свързани статии
5 различни вида глутенова алергия – как да ги разграничавате (част 1)
Хранителни алергии тип IgE – какви тестове помагат за откриването им
Видове имуноглобулини в човешкото тяло – функции и предназначение (1)
Използвани ресурси
- Caio G, Volta U, Sapone A, et al. Celiac disease: a comprehensive current review. BMC Med. 2019;17(1):142. Published 2019 Jul 23. doi:10.1186/s12916-019-1380-z
- Gujral N, Freeman HJ, Thomson AB. Celiac disease: prevalence, diagnosis, pathogenesis and treatment. World J Gastroenterol. 2012;18(42):6036-6059. doi:10.3748/wjg.v18.i42.6036
- Schuppan D, Zimmer KP. The diagnosis and treatment of celiac disease. Dtsch Arztebl Int. 2013;110(49):835-846. doi:10.3238/arztebl.2013.0835
- Tye-Din JA, Galipeau HJ, Agardh D. Celiac Disease: A Review of Current Concepts in Pathogenesis, Prevention, and Novel Therapies. Front Pediatr. 2018;6:350. Published 2018 Nov 21. doi:10.3389/fped.2018.00350
- Parzanese I, Qehajaj D, Patrinicola F, et al. Celiac disease: From pathophysiology to treatment. World J Gastrointest Pathophysiol. 2017;8(2):27-38. doi:10.4291/wjgp.v8.i2.27
- Akhondi H, Ross AB. Gluten And Associated Medical Problems. [Updated 2020 Jul 6]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2020 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK538505/
