Ако обръщате внимание на етикетите върху храната със сигурност сте попадали на съставката „соев лецитин“. Това е една от най-използваните хранителни добавки на пазара днес. Соевият лецитин е широко приет както в конвенционалните, така и в някои магазини за здравословни храни, но това не значи, че винаги е синоним на здравословно хранене. Той често се използва като съставка в хранителните продукти и дори в любимия ви шоколад.
Преди да се гмурнем в дълбокото и да изясним дали соевият лецитин е вреден, ще разгледаме първоизточника и основните термини.
Основните понятия – лецитин и соев лецитин
Лецитинът е термин, използван за означаване на глицеролова молекула с две мастни киселини, прикрепени към нея, като последната отворена позиция на свързване е свързана с молекула на фосфатидната киселина, която след това може да бъде допълнително свързана с други молекули като аминокиселини.
Соевият лецитин е лецитин (категория молекули, базирани на определена структура), който се получава от соя, като има няколко структури, свързани с фосфатидинова киселина (най-често срещаният фосфатидилсерин и фосфатидилхолин, PS и PC съответно).
Терминът „лецитин“ може да има различни значения в зависимост от контекста, но за нашите цели се отнася до смес от фосфолипиди и масло.
Фосфолипидите са компонент на клетъчната мембрана във всички растения и животни, но лецитинът най-често се получава от слънчогледови ядки, рапица, мляко, соя и яйчни жълтъци.
Специфичният състав на соевия лецитин варира в зависимост от технологията на производителя, но средно съдържа около 30-35% соево масло и 10-15% фосфатидилхолин.
Фосфатидилхолинът е вид фосфолипид, който е изобилен в черния дроб и яйчните жълтъци и е основната форма на холин, намираща се в храните.
Оставащият процент е други фосфолипиди и гликолипиди.
Как се получава соев лецитин
За да се получи соев лецитин, соевото масло се извлича от суровата соя, като се използва химически разтворител (обикновено хексан).
След това суровото соево масло преминава през процес на ‘обезмасляване’, при който водата се смесва добре със соевото масло, докато лецитинът не се хидратира и не се отдели от маслото.
На следващо място, лецитинът се изсушава и от време на време се избелва с помощта на водороден пероксид. Какъв внушителен коктейл от химически елементи, нали?
В интернет има много дискусии, сред които се твърди, че соевият лецитин е пълен с токсични химикали, останали от производствения процес. Не е изненадващо, че няма много достоверни източници, описващи химическото съдържание на търговския соев лецитин, но открихме някои релевантни данни за безопасността на соевия лецитин.
Преди стъпката на ‘обезмасляване’, където лецитинът се отстранява, суровото масло преминава през многоетапен процес за отстраняване на хексана. В САЩ, например, FDA не регулира количеството на остатъка от хексан в хранителните продукти и има източници, според които остатъчната концентрация на хексан в соевото масло е 500-1000ppm. А това е изключително много и надвишава 2 пъти допустимата му концентрация във фармацевтичните продукти.
Според анализ на химичните и физичните ефекти от преработката на мазнини и масла (1), общите остатъци от пестициди в суровото соево масло са около 400 ppb (части на милиард). Тъй като концентрацията на пестициди в маслото след обезмасляване е сходна, вероятно е някои от тези пестициди да попаднат и в лецитина.
Както винаги, има и друга гледна точка, в която се засяга соята.
Разбиране на „соята“ в соев лецитин
Само защото съдържа соя, соевият лецитин не бива да бъде поставен автоматично в списъка с вредни съставки. Днес на пазара има различни форми на соя, така че би било неправилно да се категоризират всички продукти, произведени от соя, като „здравословни“ или „нездравословни“.
Друг е въпросът обаче какъв е произходът на соята и дали тя не е част от ГМО земеделие, което определено не носи ползи за консумиращите продукцията на такова земеделие.
Oще един често срещан въпрос относно соевия лецитин е дали съдържа или не соя. И отговорът е, че соевият лецитин е вторичен продукт от соята, тъй като се извлича директно от нея.
Оказва се обаче, че соевият лецитин съдържа само следи от соеви протеини.
Поради тази причина изследователите смятат, че соевият лецитин няма да провокира алергични реакции при по-голямата част от потребителите алергични към соя, тъй като не съдържа достатъчно големи количества соев протеин.
Токсичност на соевия лецитин
Има едно проучване, според което соевият лецитин в концентрации от 2% и 5% в диетата на бременни и новородени плъхове водят до нарушени рефлекси и способност за плуване, заедно с други когнитивни дефицити.
Важно е да се направи едно уточнение обаче – тези ефекти се дължат на токсичността на холин, а не на соевия лецитин сам по себе си.
Повишените съотношения мозък / телесно тегло плюс повишените нива на ацетилхолин и холин ацетилтрансфераза, които са резултат от добавяне на соев лецитин, са причинени от фосфатидилхолина. Същият резултат е възможен и с различен източник на фосфатидилхолин, дори яйца.
Би било много трудно да се консумира толкова холин, колкото плъховете в изследването са получили, особено от соев лецитин. Всъщност повечето хора имат недостиг на холин. Това е поредният случай на грешно тълкуване на изследване и не трябва да се притеснявате от соевия лецитин за проблеми в развитието.
Фитоестрогени и изофлавони в соевия лецитин
Друг широко изследван проблем по отношение на соята е, че тя съдържа изофлавони или фитоестрогени, които са естествено срещащи се естрогенни съединения. Въпреки че изофлавоните се намират в много различни растителни храни, соята съдържа уникално богати количества. В соята изофлавоните се срещат почти изключително като гликозиди (захарни съединения), но след като соевата храна се приема, захарта се хидролизира и може да се абсорбира от тялото.
Въпреки че консумацията на изофлавони може да има потенциални ползи за здравето като подобряване на симптомите на менопаузата и остеопороза, има опасения относно техните естроген-имитиращи свойства. Предполага се, че те въздействат на щитовидната жлеза, матката и гърдите според оценка на клиничната и епидемиологична литература по този въпрос. Проучването е с наименование The Science of Soy: What Do We Really Know?
Има още едно интересно изследване, което представлява ин витро анализ на естрогенната активност от бебешки формули и храни, съдържащи соя и несъдържащи соя. Продуктите на базата на соя съдържат високо количество естрогени – от 100-1500ng естрадиолови еквиваленти на килограм (EEQ / кг.). За сравнение, в продуктите без соя резултатите са далеч по-ниски (10-40ng EEQ / кг). Това изследване (2) обаче е само отправна точка, тъй като е твърде ограничено като обхват и провеждането на други изследвания трябва да затвърди тези резултати. А те до голяма степен зависят от тестваните храни и хранителни формули и по-точно от съдържанието им.
Examine за соевия лецитин
В журнала за независимо изследване и анализ на суплементи и нутриционистика Examine се откриват други интересни факти за соевия лецитин, като тук ще дадем само няколко примера.
При животни с хиперхолестеролемия (висок холестерол в кръвта), допълването на диетата или само с изолиран фосфатидилхолин изглежда намалява циркулиращия холестерол вторично до стимулиране на секрецията на жлъчна киселина. Това е отбелязано веднъж с диетичен соев лецитин при плъхове с нормален холестерол, но този ефект се постига и чрез разтворими фибри.
За 7 дни диетичен прием на соев лецитин при 2 гр. / кг. се отбелязва, че се увеличава фагоцитната активност на макрофагите при плъхове с 29%, без да влияе на индуцираните от алоксан диабетични плъхове.
Соев лецитин при физически и психически стрес
Една от конкретните ползи за здравето от соевия лецитин е съединение, известно като фосфатидилсерин – обикновен фосфолипид, който помага да се състави част от клетъчните мембрани в растенията и животните.
Публикувано в датския журнал Stress, изследването на немски екип от учени (3) сравнява 400 милиграма, 600 милиграма и 800 милиграма фосфатидилсерин комплекс на групи от по 20 души. Изследователите не само откриват, че съединението има някои забележителни ефекти върху човешката психика. Става ясно, че чрез дозата може да се постигне по-силен положителен ефект. Екипът установява, че доза от 400 милиграма фосфатидилсерин комплекс е значително по-ефективен при притъпяване на серумните нива на адренокортикотропен хормон и кортизол в сравнение с по-големите дози.
За или против соевия лецитин
Въпреки че има много потенциални ползи за здравето от соевия лецитин, той вероятно се извлича от генетично модифицирана соя, така че търсете органични продукти, когато е възможно. Също така имайте предвид, че соевият лецитин съдържа изофлавони, които могат да имат естрогенни ефекти, както обяснихме по-горе.
Единствените хора, които задължително трябва да избягват соевия лецитин, са тези с тежка алергия към соята или химическа чувствителност и, разбира се, тези, които забелязват, че реагират зле на нея. Тя може да се използва за направа на соев гранулат, соево мляко и много други продукти.
И ако нямате соева алергия, почти всички останали притеснения относно соевия лецитин (пестициди, токсични елементи и ГМО) могат да бъдат превъзмогнати чрез закупуване на продукти, които са органични.