Прогресивно заболяване на костната система, остеопорозата е бич за около 200 милиона жени в световен мащаб, но засяга и мъжете (един на всеки двадесет). Породена от намаляващата костна минерална плътност и водеща до съществени затруднения в ежедневието, остеопорозата е тихата болест, която често се открива твърде късно, когато вече е нанесла своите щети.
В Европа фрактурите поради чупливост са четвъртата водеща причина за хронични заболявания след исхемичната болест на сърцето, деменцията и рака на белия дроб. Освен това по-възрастните хора с остеопороза са изложени на повишен риск от чести фрактури поради недостиг на важни минерали и намалената костна плътност.
Дори сега да сте здрави и в страхотна форма за възрастта си, може да имате остеопороза или нейния предшественик, остеопения. Ето защо подготвихме този материал, за да изясним причините, симптомите и препоръките за превенция на остеопороза в различните периоди от живота.
Какво заболяване е остеопорозата
Остеопорозата е заболяване, при което ниската костна маса и микроструктурното влошаване на костната тъкан водят до повишена чупливост на костите.
Обикновено не можем да усетим какво се случва в костите ни за разлика от много други изменения, които протичат в тялото и дават съответните сигнали. Но ето как горе-долу протичат процесите на ремоделиране на костната тъкан.
През целия ни живот цял екип от специализирани клетки непрекъснато актуализира микроскопичната рамка от колаген (вид протеин) и минерали, включително калций, които поддържат костите здрави. Старата костна тъкан се разгражда и заменя ежедневно с нова тъкан, като в двата процеса участват съответно специализираните клетки остеокласти и остеобласти. Остеоцитите са още един тип клетки с важно значение в тези процеси. Те са най-разпространеният клетъчен тип в костите и дълго време се смятаха за неучастващи в костния метаболизъм. Въпреки това, нови научни данни показват физиологията на остеоцитите през последните две десетилетия и подкрепят основната роля на този тип клетки в костната и минералната хомеостаза.
До около 25-годишна възраст този процес на ремоделиране осигурява повече нова костна тъкан, отколкото разгражда, така костната плътност се увеличава. От около 25-годишна възраст до 50-годишна възраст костната плътност има тенденция да остане стабилна с равен темп на костно образуване и костно разграждане. След 50-годишна възраст обаче разграждането (резорбцията) на костите изпреварва образуването на нова тъкан и загубата ѝ често се ускорява, особено по време на менопаузата при жените.
Етапи на прогресиране
Състоянието на остеопороза прогресира в четири етапа, както следва:
- Етап 1 – Ранните стадии на остеопорозата могат да започнат около 30-годишна възраст, но често не причиняват забележими симптоми или проблеми. Това е моментът, в който старата костна тъкан може да започне да се разгражда със същата скорост, с която се създава нова кост. Докато тази скорост остава постоянна, костите няма да отслабнат значително.
- Етап 2 – Подобно на първия етап, вторият стадий на остеопороза също е доста труден за забелязване. Най-често се проявява след 35-годишна възраст, но може да започне и по-късно в живота. На този етап старата кост се разгражда малко по-бързо, отколкото се образува нова кост. Въпреки че тази по-бърза скорост на резорбция може да бъде разпозната при тестове за костна плътност като остеоденситометрия, костите не са значително по-склонни да се счупят, тъй като тяхната здравина не се е влошила сериозно.
- Етап 3 – Първият път, когато остеопорозата става очевидна и забележима, е на третия етап, наричан остеопения, който обикновено засяга хора на възраст от 45 до 55 години. Именно в този момент костите отслабват до степен, че могат да започнат да се чупят при стрес, който обикновено не би засегнал здрави силни кости. Най-често по време на този етап се диагностицира остеопения. Повечето случаи не се диагностицират по-рано, тъй като няма индикации за проблем, докато костите не започнат да се чупят лесно. След достигане на третия стадий изследванията показват ниска костна минерална плътност, характерна за остеопорозата.
- Етап 4 – Има по-малко отчетливи разлики между етап 3 и етап 4 на остеопороза, отколкото между някои от ранните етапи на остеопорозата. Като цяло четвъртият етап е, когато костите започват да се счупват и причиняват значителни проблеми. Някои симптоми на етап 4 са постоянна болка от малки стрес фрактури, увреждания и гръбначни деформации.
Рисковите фактори за остеопороза
Остеопорозата е класически пример за многофакторно заболяване със сложно взаимодействие на генетични, присъщи, екзогенни фактори и фактори, свързани с начина на живот, допринасящи за индивидуалния риск от заболяването.
Традиционните патофизиологични модели често подчертават ендокринните механизми.Ссред тях са дефицит на естроген и вторичен хиперпаратиреоидизъм при възрастни хора поради дефицит на естроген, намален хранителен прием и широко разпространен дефицит на витамин D. Изброените са ключови детерминанти на постменопаузалната остеопороза при жените.
Като основни рискови фактори могат да се посочат нисък индекс на телесна маса; анамнеза за чупливост, фрактура, риск от околната среда, ранна менопауза, тютюнопушене, липса на витамин D, ендокринни нарушения (например инсулинозависим захарен диабет), употреба на глюкокортикоиди, прекомерен прием на алкохол, неподвижност и други.
Би било интересно за читателите да споменем, че нововъзникваща роля в патофизиологията на костите се приписва на имунната система. Това води до нова област на изследване, наречена остеоимунология. Един от първите видове имунни клетки, за които е доказано, че медиират ефектите на имунната система върху костите, са Т клетките, по-специално CD4+ клетките. Друг подклас Т-клетки, за които има все повече данни, че действат на компонентите на имунната и скелетната система, са регулаторните Т (Treg) клетки. Ролята на В-клетките в патофизиологията на остеопорозата също е обект на научни изследвания.
Как може да разберете дали имате остеопороза?
Остеопорозата е по-често срещана при жените, тъй като при тях има много хормонални промени, влияещи върху образуването на костна тъкан. Например естрогенът, хормон при жените, който защитава костите, намалява рязко при достигане на менопауза. Това причинява загуба на костна маса.
В друг период – по време на бременност, са повишени нуждите от минерали като калций и витамин D. Ако жената не получава достатъчно от тези витамини и минерали от диетата си, тялото извлича калций от костите. Но повечето жени възстановяват костната маса след раждането при пълноценен хранителен режим.
Остеопорозата засяга почти 20% от жените на 50 и повече години и почти 5% от мъжете на 50 и повече години. Много хора с остеопороза не знаят, че я имат, докато не счупят кост. Скринингът е важен, за да се открият тези хора, преди това да се случи и да предприемат превантивни стъпки.
Понастоящем скринингът за остеопороза се препоръчва за жени на 65 или повече години, за жени на възраст от 50 до 64 години и с определени рискови фактори, които включват фамилна обремененост.
Скринингът за остеопороза обикновено се извършва с помощта на двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA). Скринингът също може да покаже дали имате ниска костна маса, което означава, че костите ви са по-слаби от нормалното и е вероятно да развиете остеопороза.
DEXA тест за костна плътност
По време на изследването на костната плътност се използват нискоенергийни рентгенови лъчи, за да се види съдържанието на калций в костите на човек. Неговият резултат се сравнява с този на здрави млади възрастни, така и с хора на същата възраст и пол като него. Обикновено тестовете се правят на долната (лумбалната) част на гръбначния стълб, бедрата и китката, тъй като това са най-вероятните области за счупване на костите.
Изследването на костната плътност се използва за диагностициране на остеопороза, но може да диагностицира и остеопения. Изследването на костната плътност също може да ни разкаже за качеството на костите и да ни помогне да оценим колко напреднала е остеопенията.
За жени след менопауза и мъже на възраст 50 и повече години, резултатът от DXA се основава на Т-score в следните интервали:
- Т-резултат, равен или над -1,0, се счита за нормална костна плътност.
- Т-резултат между -1,0 и -2,5 се счита за ниска костна плътност, понякога наричана остеопения.
- Т-резултат -2,5 или по-нисък се счита за остеопороза
Три подхода за лечение на остеопороза
За лечение на остеопороза съществуват три подхода, които могат да се съчетаят за най-добри резултати:
- Промени в начина на живот – акцент върху калций, витамин D и магнезий; силов спорт; пълноценен сън и ограничаване на стреса;
- Алтернативна медицина – билкови и други натурални добавки като Коксамин К
- Конвенционална медицина – лекарствени медикаменти, хормонозаместителна терапия и други.
Превенция като най-добро решение
Поддържането на костите в добро здраве чрез пълноценно хранене и редовна физическа активност е най-добрият подход. Но устойчивата на фрактури структура в тялото става по-голям приоритет в десетилетията след 50-годишна възраст, когато отслабените кости водят до счупвания за една на две жени и един на всеки пет мъже.
Затова е необходим прием на витамин D и К, които са изключително важни за костната тъкан. Стремете се към следните нива на калций:
- 1000 милиграма дневно за жени на възраст 50 и по-млади и за мъже на 70 и по-млади
- 1200 милиграма дневно за жени над 50 години и мъже над 70 години
Препоръките за слънчевия витамин са 600 IU витамин D на ден до 70-годишна възраст и 800 IU на ден след 70-годишна възраст. За витамин К – за възрастни на 19 и повече години 120 микрограма (мъже) и 90 mcg за жени.
Вижте още: Основни правила за изграждане на по-здрави кости
Използвани източници
Epidemiology and outcomes of osteoporotic fractures https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(02)08657-9/fulltext
Lane N. E. (2006). Epidemiology, etiology, and diagnosis of osteoporosis. American journal of obstetrics and gynecology, 194(2 Suppl), S3–S11. https://doi.org/10.1016/j.ajog.2005.08.047
Hernlund, E., Svedbom, A., Ivergård, M. et al. Osteoporosis in the European Union: medical management, epidemiology and economic burden. Arch Osteoporos 8, 136 (2013). https://doi.org/10.1007/s11657-013-0136-1
Sözen, T., Özışık, L., & Başaran, N. Ç. (2017). An overview and management of osteoporosis. European journal of rheumatology, 4(1), 46–56. https://doi.org/10.5152/eurjrheum.2016.048
Pisani, P., Renna, M. D., Conversano, F., Casciaro, E., Di Paola, M., Quarta, E., Muratore, M., & Casciaro, S. (2016). Major osteoporotic fragility fractures: Risk factor updates and societal impact. World journal of orthopedics, 7(3), 171–181. https://doi.org/10.5312/wjo.v7.i3.171
Föger-Samwald, U., Dovjak, P., Azizi-Semrad, U., Kerschan-Schindl, K., & Pietschmann, P. (2020). Osteoporosis: Pathophysiology and therapeutic options. EXCLI journal, 19, 1017–1037. https://doi.org/10.17179/excli2020-2591
OСТЕОПОРОЗА И ОСТЕОПЕНИЯ – ВЪПРОСИТЕ, НА КОИТО НАЙ-ЧЕСТО ТЪРСИМ ОТГОВОР https://www.medinfo.bg/spisanie/2010/4/statii/osteoporoza-i-osteopenija-vyprosite-na-koito-naj-chesto-tyrsim-otgovor-873