Хистаминовата непоносимост, наричана също хистаминов интолеранс или или хистаминоза, е състояние, свързано с нарушена способност за метаболизиране на хистамина в тялото. Свойствата на този биогенен амин привличат вниманието на специалистите и започват да бъдат разглеждани по-подробно в началото на XXI век. Според проучване публикувано в The American Journal of Clinical Nutrition, около 1% от световното население страда от непоносимост към хистамин и 80% от тези хора са на средна възраст. 

Клиничните симптоми и тяхното провокиране от някои храни и напитки се проявяват сходни при различни заболявания, като хранителна алергия и непоносимост към сулфити, хистамин или други биогенни амини (напр. тирамин). Следователно, диференцирането на причинителя на нежелани реакции към храна, алкохол и лекарства е трудно предизвикателство за самия човек. Ето защо ние препоръчваме квалифицирана медицинска помощ, каквато може да получите в Detox Center. Ние разглеждаме човешкия организъм като съвкупност от различни органи и системи, които си взаимодействат и водят до определени реакции или симптоми при дисбаланс. Холистичният подход ни позволява да открием причината, за да насочим подходящите терапевтични и лечебни методи към справяне с тази причина, както и за възстановяване на баланса в процесите и цялостно оздравяване.

Какво е хистамин

Хистаминът (2-[4-имидазолил]етиламин) е открит през 1910 г. от Dale и Laidlaw и е идентифициран като медиатор на анафилактични реакции през 1932 г. Хистаминът принадлежи към биогенните амини и се синтезира от мастоцити, базофили, тромбоцити, хистаминергични неврони и ентерохромафинни клетки, където се съхранява вътреклетъчно във везикули и се освобождава при стимулация. 

Хистаминът доказано е мощен медиатор на множество биологични реакции. Освен добре известното задействане на дегранулация на мастоцити от специфични алергени, има и други неимунологични стимули, като невропептиди, цитокини, химични и физични фактори. Алкохолът и множество храни и лекарства също могат да активират мастоцитите.  Този вид бели кръвни клетки са известни с участието си в IgE-медиирани алергични реакции, каквито са реакциите към някои хранителни продукти, пролетните алергии и други. Ние имаме решение и за тези проблеми – чрез подробен анализ на имунната система и нейните дисбаланси  можем да определим индивидуални методи за възстановяване на нормалната ѝ функция. Това се прави с подходящите диагностични методи, сред които:

• Лабораторна диагностика на кръвни параметри
• ImuPro тест за хранителна непоносимост
• Тест за хистаминова непоносимост – кръвен тест за ензим ДАО (диамино оксидаза)
• Фецес диагностика
• Тест инхалаторни алергени (IgE)

Този диагностичен подход е достъпен в Detox Center, за да отговорим на повишаващото се търсене на решения за пролетни алергии. След самата диагностика ще преминем към прилагане на функционална медицина, която може да включва индивидуален хранителен режим, биорезонансна терапия, LDI (Low Dose Immunotherapy), прием на подходящите хранителни добавки и други.

Кога започват проблемите с хистамина

Хистаминът проявява ефектите си чрез свързване със своите 4 рецептора върху целевите клетки в различни тъкани. Той причинява свиване на гладките мускулни клетки, вазодилатация, повишена съдова пропускливост и секреция на слуз, тахикардия, промени в кръвното налягане и аритмии, и стимулира секрецията на стомашна киселина и ноцицептивните нервни влакна.

Хистаминът може да се метаболизира по два начина: чрез окислително деаминиране чрез ензима DAO (диаминооксидаза) или чрез пръстеновидно метилиране от хистамин-N-метилтрансфераза (HNMT). Именно при проблеми с нивата на тези два ензима се обуславя и хистаминовата непоносимост.

Важно е да уточним, че в малки количества хистамините са основни компоненти на здраво, добре функциониращо тяло. Проблеми не възникват, докато тялото не се сблъска с излишък от хистамини от външни източници и/или не е в състояние да преработи цялото количество ендогенно произведен хистамин.

Какво е антихистамин

Тези от нас, които страдат от алергии – независимо дали към цветен прашец, животни или определени храни – вероятно са запознати с термина „антихистамин“. Това са клас медикаменти, на които може да разчитаме за борба с хремата, главоболието, сърбежа и уртикарията, характерни за хистаминова непоносимост. Много често обаче антихистамините не могат да донесат очакваното облекчение или го правят, но с цената на сънливост, летаргия, главоболие, стомашен дискомфорт, намаляване, умора и други негативни ефекти. Те не влияят пряко на причината за имунната дисрегулация, а са насочени към потискане на симптомите. Затова и ние препоръчваме цялостен холистичен подход на лечение, а не само симптоматичен. 

Хистаминовата непоносимост може да се облекчи с диета с ниски нива на хистамин, подкрепена от антихистамини и/или осигуряване на DAO чрез суплементи. Повечето антихистамини не влияят на активността на DAO, така че ако е установен дефицит на ДАО, тогава типичните антихистаминови лекарства вероятно няма да са най-доброто решение. В такъв случай трябва да се възстановят нивата на диаминооксидаза, за да може ензимът отново да способства разграждането на хистамина.

Хистаминова непоносимост – механизми на действие

Хистаминовата непоносимост е резултат от дисбаланс между натрупания хистамин и способността на тялото за разграждане на хистамин. Основният ензим за метаболизма на погълнатия хистамин е диаминооксидаза (DAO). Нарушеното разграждане на хистамин въз основа на намалена DAO активност и произтичащият излишък от хистамин може да причини множество симптоми, имитиращи алергична реакция. Приемът на богата на хистамин храна, алкохол  или лекарства, които освобождават хистамин или блокират активността на DAO, може да провокират симптоми като:

• Диария;
• Главоболие;
• Запушване на носа;
• Астматично хриптене;
• Хипотония, аритмия;
• Уртикария;
• Сърбеж на лигавиците;
• Зачервяване и други симптоми.

Докато човешкото тяло обикновено може да преработи количеството хистамини, които произвежда, някои хора може да имат по-ниски нива на важни ензими, разграждащи хистамин, наречени диаминоксидаза (DAO) и хистамин-N-метилтрансфераза (HNMT). DAO се експресира генетично предимно в плацентата, бъбреците, тънките черва и възходящото дебело черво. Има до петдесет различни генетични полиморфизма за гена DAO, който влияе върху активността на хистаминовите рецептори и способността на тялото да обработва хистамин. Синтезът на DAO може да бъде повлиян от употребата на определени лекарства, алкохол, дефицит на хранителни вещества като мед и витамин С и дори от различни фази на менструалния цикъл. HNMT се намира в бронхиалните тъкани и намалената ензимна активност може да се прояви като респираторни симптоми и астма.

Непоносимостта – към храна или химикал – е различна от истинската алергия. Непоносимост обикновено се появява, когато тялото не разполага с определени ензими, необходими за смилане или обработка на дадено вещество. Алергична реакция възниква, когато имунната система на тялото ви идентифицира и атакува алерген. Такъв вид реакция може да се открие с кръвен тест ImuPro, който е предназначен за идентифициране на IgG-медиирана хранителна алергия тип 3. Този вид алергия е със забавена реакция. 

Диета при хистаминова непоносимост – полезни храни 

Следните храни са такива с ниско съдържание на хистамин и могат да се консумират при хистаминова непоносимост, освен ако няма хранителна непоносимост или алергия към някоя от тях.

• Прясно уловена риба;
• Яйца;
• Зърнени храни без глутен като ориз и киноа;
• Чисто фъстъчено масло;
• Пресни плодове (манго, круша, диня, ябълка, киви, пъпеш, грозде);
• Всички пресни зеленчуци с изключение на домати, спанак, авокадо и патладжан;
• Заместители на млечни продукти (кокосово мляко, оризово мляко, конопено мляко, бадемово мляко);
• Готварски масла (зехтин, кокосово масло);
• Магданоз, кориандър, риган, копър и мащерка;
• Билков чай.

Диета при хистаминова непоносимост – вредни храни 

Обичайните проблемни храни с високо съдържание на хистамин, които трябва да се избягват, включват:

• Ферментирали алкохолни напитки, особено вино, шампанско и бира;
• Ферментирали храни (соев сос, кисело зеле, кефир, кисело мляко);
• Храни, съдържащи оцет (кисели краставички, майонеза, маслини);
• Сушено месо (бекон, салам пеперони);
• Сушени плодове (кайсии, сини сливи, фурми, смокини, стафиди);
• Повечето цитрусови плодове;
• Отлежало сирене, включително козе сирене;
• Ядки (орехи, кашу);
• Пушена риба и някои други видове риби (скумрия, махи-махи, риба тон, аншоа, сардини).

Също така храните и напитките от следния списък не само съдържат хистамин, но могат да предизвикат освобождаването на нашия собствен хистамин от мастоцитите и базофилите. Това означава, че се препоръчва и тяхното ограничаване при установена хистаминова непоносимост:

• Алкохол;
• Банани;
• Краве мляко;
• Ядки; 
• Папая;
• Ананас;
• Миди;
• Ягоди;
• Домати;
• Пшеничен зародиш.

Богати на флавоноиди храни като горски плодове, рожков, черен шоколад, къдраво зеле, лук, червено зеле всъщност инхибират производството на хистамин и имат защитен ефект. Това е особено вярно за флавоноида, наречен кверцетин, намиращ се в боровинките, черния чай и зелето.

В допълнение, разграждането на хистамина може да бъде подпомогнато от прилагането на витамин C и витамин В6, което води до повишаване активността на DAO. Точно тези вещества се съдържат във формулата на Анти Хистамин – иновативен продукт за постигане на оптимални нива на хистамин в организма. Другите компоненти в състава на продукта са Витамин Е, калций, цинк, ресвератрол и бета каротен. Както виждате, напълно натурален и без ядки или животински продукти, което го прави подходящ за вегани и вегетарианци. 

При интерес за консултация и индивидуален подход на лечение, свържете се с нас на телефоните на Детокс Център. Очакваме ви!

Използвани ресурси

1. Laura Maintz, Natalija Novak, Histamine and histamine intolerance, The American Journal of Clinical Nutrition, Volume 85, Issue 5, May 2007, Pages 1185–1196, https://doi.org/10.1093/ajcn/85.5.1185
2. АЛЕРГИЧНИЯТ РИНИТ – МЕНИДЖМЪНТ ИЛИ МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ https://www.medinfo.bg/spisanie/2012/5/statii/alergichnijat-rinit-menidjmynt-ili-medikamentozno-lechenie-1305 
3. Comas-Basté, O., Sánchez-Pérez, S., Veciana-Nogués, M. T., Latorre-Moratalla, M., & Vidal-Carou, M. (2020). Histamine Intolerance: The Current State of the Art. Biomolecules, 10(8), 1181. https://doi.org/10.3390/biom10081181 
4. Hrubisko, M., Danis, R., Huorka, M., & Wawruch, M. (2021). Histamine Intolerance-The More We Know the Less We Know. A Review. Nutrients, 13(7), 2228. https://doi.org/10.3390/nu13072228