Глутенът е общо наименование на протеините, открити в пшеницата (твърда пшеница, грис, спелта, фаро, грахам), ръж, ечемик и тритикале – кръстоска между пшеница и ръж. Този протеин помага на храните да поддържат формата си, действайки като лепило. Глутенът се съдържа в много видове храни, които консумираме на ежедневна база – различни видове хляб и хлебни продукти, множество сосове и продукти за овкусяване, готови бульони за ястия, бира и още много. Той обикновено не е проблемен за хората, но има състояния, при които консумацията му е абсолютно нежелателна и трябва да се избягва.
Организмът сигнализира по различни начини при нетолерантност към глутен-именно за това ще говорим днес. Какви са симптомите на алергия към глутен и какви видове има ще изясним в настоящата тема.
Какви са симптомите на алергия към глутен
Краткият отговор: Зависи от състоянието, което всъщност имате. Да, алергията към глутен не е само един вид, но може би това разграничение не се прави достатъчно често и хората не са правилно информирани.
Да предположим, че имате постоянни симптоми – евентуално храносмилателни, свързани с кожата или дори неврологични – и се чудите дали тези симптоми сочат в посока алергия към глутен? Може да се изненадате да научите, че има няколко различни състояния, които хората наричат „алергия към глутен“ и вашите специфични симптоми ще зависят от това кое се проявява при вас.
Медицинската наука всъщност не разпознава термина „алергия към глутен“. Вместо това, когато хората коментират темата за алергия към глутен, те трябва да знаят, че има четири различни състояния: целиакия (или цьолиакия), не-цьолиакия чувствителност към глутен, дерматит херпетиформис и глутенова атаксия. Нито едно от тях не е истинска алергия само по себе си. Възможно е също така да се бъркат понятията и да се говори за глутенова алергия, когато всъщност става въпрос за алергия към пшеница. Това вече е истинска алергия, която има специфична проява.
За да внесем яснота в този така важен въпрос за глутена, представяме ви ръководство за различните набори от симптоми и свързани проблеми, които обикновено се наричат неправилно глутенови алергии.
Целиакия: цялото тяло може да бъде засегнато (но не е алергия към глутен)
Целиакията е сериозно автоимунно заболяване, което се среща при генетично предразположени хора, при които приемът на глутен води до увреждане на тънките черва. Смята се, че засяга 1 на 100 души по света. Когато хора с цьолиакия приемат глутен чрез храни, напитки, медикаменти, тялото им предизвиква имунен отговор, който атакува тънките черва. Тези атаки водят до увреждане на вилите – малки издатини, които облицоват тънките черва и подпомагат усвояването на хранителни вещества. Когато тези власинки се повредят, хранителните вещества не могат да се абсорбират и възникват чревни проблеми.
Друга важна характеристика на заболяването е, че целиакията е наследствена, което означава, че протича в семействата. Хората с роднина от първа степен с целиакия (родител, дете, брат или сестра) имат риск от 1 до 10 от развитие на целиакия. Заболяването може да се развие на всяка възраст, след като хората започнат да ядат храни или лекарства, които съдържат глутен и те няма да имат обяснение за типичните симптоми, докато не установят, че става въпрос именно за цьолиакия.
Като най-добро и дори единствено решение за избягване на здравословни проблеми и усложнения се прилага безглутенова диета – специфичен начин на хранене, при който се елиминират изцяло продукти, напитки, добавки, които съдържат протеина глутен.
Храносмилателните симптоми са по-често срещани при кърмачета и деца. Ето най-честите симптоми, открити при деца:
- подуване на корема и болка
- хронична диария
- повръщане
- запек
- бледи, неприятно миришещи изпражнения
- желязодефицитна анемия
- отслабване
- раздразнителност и поведенчески проблеми
- дефекти на зъбния емайл на постоянните зъби
- забавен растеж и пубертет
- нисък ръст
За възрастните е по-вероятно да имат следните симптоми:
- желязодефицитна анемия
- умора
- болка в костите или ставите
- артрит
- остеопороза или остеопения (костна загуба)
- нарушения на черния дроб и жлъчните пътища
- депресия или тревожност
- периферна невропатия (изтръпване, болка в ръцете и краката)
- припадъци или мигрена
- липсващ менструален цикъл
Не-цьолиакия чувствителност към глутен: Не, това не е целиакия и не е алергия към глутен
Ако имате диария и / или запек, коремна болка, подуване на корема, то най-вероятно някой би казал, че имате целиакия. Не е задължително да е това – може да имате не-цьолиакия чувствителност към глутен.
Чувствителността къ м глутен – състояние, което се приема само от изследователи и клиницисти през последните няколко години – причинява симптоми, които наистина са подобни на тези при цьолиакия. Всъщност не е възможно да се разграничат двете състояния без медицински изследвания. Ето частичен списък на симптомите, които са характерни за това състояние:
- Диария и / или запек
- Киселини и / или болки в стомаха
- Подуване на корема
- Метеоризъм
- Умора
- Мозъчна мъгла
- Главоболие (включително мигрена)
- Обриви и / или екзема
Подобно на хората с цьолиакия, хората с не-цьолиакия чувствителност също може да имат болки в ставите, да страдат от безпокойство и / или депресия и дори изтръпване на ръцете и краката.
Алергия към пшеница: Да, това е истинска алергия
Хората, които са алергични към пшеница понякога също изпитват стомашно-чревни симптоми и обриви, но те имат и по-типични симптоми на алергия като хрема. Хората понякога наричат алергията към пшеница „алергия към глутен“, но истинската алергия към пшеница не включва непременно глутен – възможно е да бъдете алергични към много различни компоненти на растението пшеница. Симптомите на истинската алергия към пшеница включват:
- Запушване на носа
- Сърбящи, зачервени, сълзящи очи
- Копривна треска и / или сърбящи обриви
- Подуване на устните, езика и / или лицето
- Гадене, повръщане и / или коремна болка
- Диария
- Затруднено дишане
Най-опасният потенциален симптом на пшеничната алергия е анафилаксията, животозастрашаваща системна алергична реакция. Тя изисква незабавна медицинска помощ.
Дерматит херпетиформис: кожни обриви и сърбеж
Не е необичайно истинската алергична реакция да доведе до кожен обрив, така че има някакъв интуитивен смисъл да наричаме дерматит херпетиформис „алергия към глутен“, тъй като причинява забележимо сърбящ, постоянен обрив. Но този обрив не е резултат от истинска алергия: дерматитът херпетиформис е автоимунно състояние на кожата, което се появява при консумация на глутенови храни. Симптомите включват зачервена кожа, сърбеж и парене; множество малки подутини като пъпки и в някои случаи белези.
Дерматит херпетиформис може да се появи навсякъде по тялото, но най-често засяга задните части, лактите, коленете и задната част на врата. Преди да настъпят тези кожни реакции, сърбежът обикновено започва дори преди да се образуват подутини. Състоянието е тясно свързано с цьолиакия и е подобно на цьолиакия (поради автоимунния характер).
Глутенова атаксия: води до сериозно мозъчно увреждане
Глутеновата атаксия е рядко имуно-медиирано заболяване, при което имунната система на организма атакува нервната система като реакция на поглъщане на глутен. Той може да бъде свързан с цьолиакия, както и с не-цьолиакия чувствителност към глутен. Хората с глутенова атаксия не винаги имат същите проблеми с храносмилането като тези, срещащи се при цьолиакия.
Строгата безглутенова диета подобрява симптомите за хора с глутенова атаксия, както и при хората с цьолиакия.
Когато страдате от глутенова атаксия, консумацията на глутен всъщност кара имунната ви система да атакува частта от мозъка ви, наречена малкия мозък, което може да доведе до увреждане, което в крайна сметка е необратимо. Ранното диагностициране и лечение чрез безглутенова диета може да помогне за спиране на прогресията и допълнително увреждане на малкия мозък.
Симптомите на глутенова атаксия включват:
- Проблеми с ходенето и походката ви
- Неумелост и липса на координация
- Влошаване на фината моторика
- Затруднено преглъщане и други.
Методите за диагностика на тези състояния са различни – ако имате стомашно-чревни симптоми, които могат да сочат към целиакия, най-вероятно ще започнете с кръвни тестове за целиакия. След това от резултата зависи какво ще последва: ендоскопия или тест за чувствителност към глутен.
Алергията към пшеница обикновено се диагностицира с кожни прик тестове, въпреки че може да се направи и кръвен тест, който търси специфични антитела към пшеничните протеини.
За хората с обриви, които според тях могат да бъдат дерматит херпетиформис, първата стъпка е посещение на дерматолог, който може да препоръча биопсия на кожата в засегнатата област.
И на последно място, ако симптомите насочват към глутенова атаксия, пътят към диагнозата за съжаление не е ясен, въпреки че има няколко теста, които невролог може да извърши.
