В случайна дискусия с вас стигнахме до въпроса: „различни автоимунни заболявания изглежда са все по-често срещани в наши дни. Каква е причината? Защо все повече жени страдат от ревматоиден артрит и Тиреоидит на Хашимото, а мъже се разболяват от множествена склероза или Алцхаймер?
Познаваме между 80 и 100 автоимунни заболявания и само едно от тях – едно-единствено, е с идентифициран причинител. Ще ви оставим да осмислите това за минутка. Представяте ли си, че знаем причината само за едно специфично автоимунно заболяване – цьолиакия, която се задейства от глутена, в 100% от случаите? Останалите са нещо сложно, твърде комплексно и подлежащо на още много проучвания.
Автоимунни заболявания – какво знаем за тях накратко
Списъкът на автоимунните заболявания е доста впечатляващ. Множествената склероза, болестта на Алцхаймер, диабет, възпалително заболяване на червата (колит и Крон), ALS (амиотрофична латерална склероза), тиреоидна болест (Грейвс и Хашимото), псориазис и ревматоиден артрит са по-познатите автоимунни заболявания и това е само част от списъка.
Вероятността да попадате някъде в този спектър и да имате известна степен на автоимунна дисфункция е твърде голяма. При някои има по-изразено и свръхактивно действие, а при други – забавено. А автоимунната дисфункция се оформя още преди да бъдат налице очевидните симптоми за това.
Първото нещо, което трябва да разберете за автоимунните заболявания е, че те са заболявания на имунната система. Ако имате автоимунно заболяване, някъде из имунната ви система е настъпил хаос и тя е започнала да атакува собствените ви тъкани. В някои случаи това е щитовидната жлеза под атака, в други – червата, кожата, мозъка, панкреаса или друг орган.
Но без значение каква част от тялото ви е под обсада, виновникът е вашата имунна система. Това означава, че за да се лекува, предотврати и обърне хода на автоимунното заболяване, ще трябва да възстановите контрола над имунната си система. А това определено не е лека задача.
Как да разбираме имунната система и нейните особености
Според настоящата медицинска система у нас, автоимунните заболявания не се разпознават като заболявания на имунната система като цяло. Вместо това те се третират като болести на определени органи.
За съжаление, това означава, че няма унифициран клон в конвенционалната медицина за лечение на автоимунни състояния. Например, при рак имаме специалисти по рак, наречени онколози, които лекуват много различни видове рак, независимо от системата на органите, в която участват. Да, има някои подспециалисти в онкологията, но те все още попадат под един основен онкологичен чадър.
Ако, от друга страна, страдате от автоимунно заболяване, ще посетите специалист, който се фокусира върху системата от органи, която е засегната: ревматолог за ревматоиден артрит; ендокринолог за Хашимото и диабет, гастроентеролог за цьолиакия, улцерозен колит и Крон; дерматолог за псориазис и така нататък.
Ако имате много автоимунни състояния, какъвто често е случаят, ще посетите много различни специалисти, всеки от които вероятно ще предпише различна терапия и лекарствени средства. Разбира се, тук не коментираме дали се назначава конвенционално лечение с традиционни медикаменти или се търсят причините за заболяването и изкореняването им. И това е толкова парадоксално предвид факта, че автоимунните заболявания се характеризират със саморазрушаващи се процеси и хиперактивност на имунната система.
Освен всичко това, има голяма вероятност никой от тези специалисти да не обърне внимание на това, че вашата имунна система се нуждае от укрепване, което ни води към следващото подзаглавие:
Подкрепа, а не потискане на имунната система
Работата на имунната система е да се защитава от чуждестранни нашественици. Всеки от нас разполага със собствена вградена система за вътрешна сигурност, чиято единствена работа е да ви държи в безопасност и това е имунната система.
Тази система за сигурност се състои от всички видове специализирани клетки на имунната система като Т-клетки, В-клетки и макрофаги, всички от които са нащрек за нещо, което не принадлежи на вашето тяло или кръвта ви.
Когато се установи заплаха, инструкциите са прости: трябва да бъде отстранена. При добре работеща имунна система, тя наистина ще ви опази от болести, причинени от недружелюбни микроби.
Но понякога сложната, постоянно бдителна имунна система прави грешка. Тя погрешно идентифицира като “външен нападател” нещо, което има перфектното право да бъде там. Тя смята, че има заплаха, когато в действителност няма такава.
Когато имунната ви система атакува миелиновата обвивка, която покрива нервите, това се нарича множествена склероза. Когато атакува щитовидната жлеза, това е тиреоидит на Хашимото. Когато атакува жлезите, които произвеждат сълзи и слюнка, това е синдромът на Сьогрен. И когато атакува клетки и тъкани в цялото тяло, засягайки всичко от ставите до сърцето, това може да е лупус.
Така работи имунната система.
Нещо – храна, компонент от храна, токсин, захар, химикал, дори стресиращо събитие в живота – предизвиква възпаление.
Но след това оксидативният стрес, който върви ръка за ръка с възпалението, нараства по-бързо от това, което вашата вътрешна антиоксидантна армия може да отблъсне.
Когато имунната ви система се задейства от фактори като глутен или токсини, вашата собствена тъкан може да бъде увредена косвено.
Смята се, че има четири ключови фактора, които предизвикват тревожното нарастване на автоимунните заболявания. Първият е глутен, който е повсеместен в нашата диета. Често се среща и в храни, които имат други възпалителни компоненти като захар.
Токсините са вторият фактор. Те са навсякъде и ние сме изложени на тях във всякакви комбинации. В някакъв момент кумулативният ефект – така наречената токсична тежест – надхвърля способността на организма да отблъсква вредители, още повече при отслабен имунитет.
Стресът – третият фактор, може да задейства и да влоши автоимунните заболявания.
И четвъртият фактор – пропускливи черва.
Лигавицата на червата е удивително тънка – точно колкото дебелината на една човешка клетка.
Мислете за нея като за тънък слой тензух, защитаващ кръвта от частици, които не ѝ принадлежат. Но понякога целостта ѝ се нарушава и това причинява висока пропускливост на червата. Това позволява на по-големи частици (макромолекули) да преминат през бариерата и да стигнат до кръвния поток.
Имунната система засича тези макромолекули и призовава войниците си. Цикълът на възпаление, пропускливост на червата и повече възпаление продължават. Ето защо лечението на червата трябва да е приоритетно при функционален подход към автоимунните заболявания.
Ако страдате от пропускливи черва е добре да проверите дали нямате алергия или непоносимост към определени храни. Това може да стане с иновативния тест ImuPro за установяване на IgG антитела.
Може да ви е интересно:
Щитовидна жлеза и глутен – неочаквано лоша комбинация за здравето
Диетични препоръки за хора с болест на Крон + подходящ режим на хранене
