Помните ли онова първо излизане пред публика, когато стомахът ви се сви рязко и изпитвахте невероятен страх? Сигурно сте усещали същото и преди важно решение или пък сте почувствали „пеперуди в стомаха“. Е, има си физиологическо обяснение за тези усещания и то е, че вероятно сте получили сигнали от неочакван източник. Не, не говорим за извънземните, а за втория ви мозък. И да – изненадващо, но се оказва, че имаме такъв, макар и с по-различна структура от тази на основния ни мозък.
Скрит в стените на храносмилателната система, този „мозък в червата“ промени из основи разбирането на медицината за връзките между храносмилането, настроението, здравето и дори начина, по който изпитвате емоции.
Учените наричат този малък мозък ентерична нервната система (ENS). Относно размера – този „мозък“ се състои от два тънки слоя от над 100 милиона нервни клетки, покриващи стомашно-чревния тракт от хранопровода до ректума.
Вашите микроби, които населяват целия храносмилателен тракт, са от съществено значение за здравето на червата и играят роля във вашето физическо и психическо здраве. Ролята на микробиома за това да сте здрави и със здрава психика се оказва доста важна спрямо мозъка.
Интересно, нали? Да преминем към същината!
Ентерична нервната система – що е то
Червата имат своя собствена нервна система, която се нарича ентерична нервна система, както вече разбрахте. Тя е изградена от над 500 милиона неврони. Учените изследват как нервните клетки на тази нервна система комуникират с мозъчните неврони с помощта на т.нар. „чревно-мозъчна ос“.
Последните изследвания показват, че действията на ентеричната нервна система невроните са засегнати от събития в чревната среда, включително дейностите на бактериите, които живеят там. А тези бактерии могат да бъдат както добри – пробиотици, пребиотици, така и лоши бактерии.
За разлика от големия мозък в черепа, ЕНС за по-кратно не разполага с механизми за изчисляване на уравнения или визуализиране на образи. Основната ѝ роля е контролирането на храносмилането, от поглъщането до отделянето на ензими, които разграждат храната, до контрола на притока на кръв, който помага при усвояването на хранителни вещества, до елиминирането от тялото.
Ентеричната нервна система не изглежда способна на мисъл, както я познаваме до момента, но тя общува двупосочно с големия ни мозък и то по внушителен начин.
ЕНС може да предизвика големи емоционални промени при хора, които се борят със синдрома на раздразненото дебело черво (IBS) и функционални проблеми с червата като запек, диария, подуване на корема, болка и други. Десетилетия наред изследователите и лекарите смятаха, че тревожността и депресията допринасят за тези проблеми. Но проучванията на екипа на Д-р Джей Пасрича, директор на Центъра по неврогастроентерология на института Джон Хопкинс, както и други показват, че по-скоро е обратното.
Как са свързани червата и мозъка
Изследователите намират доказателства, че дразненето в стомашно-чревната система може да изпраща сигнали до централната нервна система, които предизвикват промени в настроението. Тези нови открития могат да обяснят защо по-висок от нормалния процент на хората с IBS синдром и функционални проблеми с червата развиват депресия и тревожност. Това е изключително важно, тъй като има прогнози, че над 40 процента от населението ще развие функционални проблеми с червата поради различни фактори – хранителни алергии и непоносимости, генетични фактори, непълноценно хранене и други.
На следващо място, „чревно-мозъчна ос“ е термин за комуникационната мрежа, която свързва червата и мозъка ви – двата различни мозъка. Вагусният нерв, например, е един от най-големите нерви, свързващ червата и мозъка ви. Той изпраща сигнали и в двете посоки.
Вашите черва и мозък също са свързани чрез химикали, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите, произведени в мозъка, контролират какви чувства и емоции изпитвате. Например, невротрансмитерът серотонин допринася за чувството на щастие и също така помага да контролирате вътрешния си биологичен часовник.
Трилионите микроби, които живеят в червата ви, правят и други химикали, които влияят върху работата на мозъка ви. Чревните микроби произвеждат много мастни киселини с къса верига (SCFA) като бутират, пропионат и ацетат. Те ги произвеждат чрез смилане на фибри. Този вид мастни киселини влияе на мозъчната функция по много начини, като например за намаляване на апетита и регулирането му.
Бутиратът и микробите, които го произвеждат, също са важни за формирането на бариерата между мозъка и кръвта, която се нарича кръвно-мозъчна бариера. Именно тя е с компрометирана цялост при функционални чревни проблеми и възпалителни заболявания, тъй като проблемните частици преминават от червата през нея и навлизат в кръвообращението.
Двата ви мозъка също са свързани и по отношение на имунната система. Червата и чревните микроби играят важна роля в имунната система и възпалението, като контролират какво се предава в тялото и какво се екскретира. Ако имунната ви система работи прекомерно усилено, това може да доведе до възпаление, което е свързано с редица мозъчни болести като депресия и болест на Алцхаймер.
Всички тези твърдения са подкрепени с изключително богата научно-медицинска литература, която само открехва вратата за сложните взаимовръзки между големия и малкия мозък, който имаме.
С какво още са полезни червата и как подкрепят другите ви органи и системи? Нека видим.
Благотворните функции на чревната микробиота са следните:
- Защита срещу колонизация на патогени чрез конкуренция на хранителни вещества и производство на антимикробни вещества
- Укрепване на чревната епителна бариера и индукция на секреторен имуноглобулин за ограничаване на проникването на патогенни бактерии в тъканите
- По-добро усвояване на хранителни вещества чрез метаболизиране на несмилаеми хранителни съединения
- Участие в зреенето и функционалността на имунната система на гостоприемника чрез предоставяне на различни сигнали за „настройване“ на имунния статус на гостоприемника
Е, след всичко казано до момента е време да поговорим за това от какво се нуждаят червата, за да изпълняват добре функциите си. Какви са тези бактерии и как да ги контролирате?
Пробиотици, пребиотици и чревно-мозъчната ос
Чревните бактерии влияят на здравето на мозъка, така че промяната на чревните бактерии може да подобри работата на мозъка ви.
Добрият бактериален баланс на червата има голямо разнообразие от ползи. Някои от тях са:
- Подпомагане на здравословното храносмилане и чревната перисталтика за регулярност на чревната функция
- Подпомагане неутрализирането на потенциално токсични вещества, които достигат до червата
- Генериране на бутират, витамин К и други хранителни вещества, които подхранват тялото
- Подпомагане изграждането на здрав имунитет от раждането нататък
- Повлиява положително чревните антиоксидантни защитни сили
- Отстраняване на болестотворни бактерии, гъбички и други
Доказано е също, че някои пробиотици подобряват симптомите на стрес, тревожност и депресия – щамове от семейство Lactobacillus, Bifidobacterium и други.
Какви храни помагат за добрата комуникация в чревно-мозъчната ос
Няколко групи храни и вещества са особено полезни в този аспект:
- Омега-3 мазнини: Тези мазнини се намират в мазна риба, а също и в големи количества в човешкия мозък. Проучвания при хора и животни показват, че омега-3 могат да увеличат добрите бактерии в червата и да намалят риска от мозъчни разстройства;
- Ферментирали храни: Киселото мляко, кефирът, киселото зеле и сиренето съдържат полезни микроби, като млечнокисели бактерии. Доказано е, че ферментиралите храни променят мозъчната дейност и влияят благотворно;
- Богати на полифенол храни: Какаото, зеленият чай, зехтинът и кафето съдържат полифеноли, които са растителни химикали, които се усвояват от чревните бактерии. Полифенолите увеличават здравословните чревни бактерии и могат да подобрят когнитивната функция;
- Храни, богати на триптофан: Триптофанът е аминокиселина, която се превръща в невротрансмитер серотонин. Храните с високо съдържание на триптофан включват пуешко месо, яйца и сирене.
Може да ви е интересно да прочетете:
Вторият мозък е в корема – в списание Обекти
Използвани ресурси
The Microbiota-Gut-Brain Axis
John F. Cryan, Kenneth J. O’Riordan, Caitlin S. M. Cowan, Kiran V. Sandhu 28 AUG 2019https://doi.org/10.1152/physrev.00018.2018
Messaoudi M, others. Beneficial psychological effects of a probiotic formulation (Lactobacillus helveticus R0052 and Bifidobacterium longum R0175) in healthy human volunteers. Gut Microbes 2:256 (2011).
Tengeler, A.C., Dam, S.A., Wiesmann, M. et al. Gut microbiota from persons with attention-deficit/hyperactivity disorder affects the brain in mice. Microbiome 8, 44 (2020). https://doi.org/10.1186/s40168-020-00816-x
Gut-Microbiota-Brain Axis and Its Effect on Neuropsychiatric Disorders With Suspected Immune Dysregulation
Anastasia I. Petra, MD
Smaro Panagiotidou, MA
Erifili Hatziagelaki, MD
Julia M. Stewart, RB
Pio Conti, DSc
Theoharis C. Theoharides, MS, PhD, MD
DOI:https://doi.org/10.1016/j.clinthera.2015.04.002
Furness JB, Poole DP. Nonruminant nutrition symposium: Involvement of gut neural and endocrine systems in pathological disorders of the digestive tract. Journal of Animal Science. 2015; 90(4): 1203-1212. doi:10.2527/jas.2011-4825
Zhou L, Foster JA. Psychobiotics and the gut–brain axis: in the pursuit of happiness. Neuropsychiatric Disease and Treatment. 2015; 11: 715–723. doi https://dx.doi.org/10.2147/NDT.S61997
Liang S, Wu X, Jin F. Gut-Brain Psychology: Rethinking Psychology From the Microbiota-Gut-Brain Axis. Front Integr Neurosci. 2018;12:33. Published 2018 Sep 11. doi:10.3389/fnint.2018.00033
Jay Pasricha, M.B.B.S., M.D.
https://www.hopkinsmedicine.org/profiles/results/directory/profile/8897935/pankaj-pasricha
