През кръвта непрестанно преминават химически пратеници, които помагат да контролирате апетита, температурата, теглото, настроението, либидото и още много здравни характеристики. Основополагащи за апетита ни са няколко хормона, сред които грелин и лептин, като заедно с тях работят и някои пептиди и невротрансмитери за контрол на енергийната хомеостаза и приема на храна. Разбирането на начина им на действие може да хвърли светлина върху ролята на биологията в регулирането на теглото и да обясни защо са необходими интервенции, които работят за справяне с основните биологични процеси, за ефективно лечение на затлъстяването.

Именно затлъстяването е един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено световното население и ние в България не правим изключение. Затлъстяването е глобална епидемия, която се оказа плашеща за предотвратяване и лечение. По данни на Our World in Data, 13% от възрастните в света страдат от затлъстяване, а 39% от възрастните в света са с наднормено тегло. Всяко пето дете и юноша в световен мащаб е с наднормено тегло. За съжаление затлъстяването е и един от водещите рискови фактори за преждевременна смърт. 

Ето защо е толкова важно да знаем и разберем на фундаментално ниво как работят хормоните на глада и апетита. Тогава можем съзнателно да направляваме храненето си, а не да оставим то да управлява нас, хранейки се до пръсване.

Как влияят хормоните върху апетита и ситостта

Искате ли да знаете отговора на това какво стимулира апетита ви? Може да не се дължи на липса на воля – всъщност е твърде вероятно това да са вашите хормони. Хормоните играят ключова роля в регулирането на настроението ви и подобряването на съня, но също така имат значително влияние върху апетита и хранителното ви поведение и могат да ви помогнат да поддържате здравословно телесно тегло. Обратно – могат да допринесат и за покачването му, когато са в дисбаланс. Хормоните, които влияят на вашия апетит, са изключително сложна област на изследване, включваща много различни фактори. Ще се опитаме да разгледаме най-важните от тях в тази статия.

Какво е грелинът?

Ключовите хормони, участващи в регулирането на апетита на тялото ви, са грелин, който причинява пристъпи на глад, и лептин, който казва на мозъка ви кога сте се нахранили достатъчно.

Известен като „хормон на глада“, грелинът стимулира апетита – наш добър приятел, но и враг, като сигнализира на мозъка, че е време за ядене. Освен че ви кара да искате да ядете повече храна, той също така насърчава натрупването на мазнини, затова отбелязахме, че може да е неприятел. Грелин се произвежда в стомаха с по-малки количества, секретирани от мозъка, тънките черва и панкреаса.

Въпреки че грелинът е известен с ролята си в стимулирането на апетита, той също така участва в регулирането на глюкозата и инсулина, вкусовите усещания и регулирането на съня. Грелинът също така насърчава и увеличава освобождаването на хормон на растежа от хипофизната жлеза, което помага за поддържане на метаболизма, разгражда телесните мазнини и изграждане на мускулна тъкан. Тази негова двойствена природа е много интересно поле на изучаване от изследователите. 

Какво причинява повишаване и спадане нивата на грелин?

Нивата на грелин естествено варират през деня, като се повишават драстично преди хранене и след това логично падат след хранене. Когато стомахът ви е празен, грелинът се освобождава и се движи през кръвния поток до областта на хипоталамуса на мозъка, където стимулира невроните да сигнализират за глад. След малко ще ви разкажем по-подробно за ролята на мозъка в тези процеси.

Диетите и гладуването също могат да повишат нивата на грелин. Когато ограничаваме калориите и в резултат отслабваме, нивата на грелин се повишават значително. Ето защо гладуването не е пълноценен начин за отслабване и поддържане на нормално тегло, може да причини обратен ефект.

Хората, които страдат от анорексия нервоза [хранително разстройство, при което чувствате необходимост да поддържате теглото си възможно най-ниско] също имат по-високи нива на грелин.

Ролята на мозъка в регулацията на апетита

Регулирането на телесното тегло се основава на способността на мозъка, особено на хипоталамуса, да интегрира поведенчески, ендокринни и автономни реакции чрез аферентни и еферентни пътища от и към мозъчния ствол и периферните органи.  Областта на хипоталамуса, която изглежда е най-критична при интегрирането на сигнали относно енергийния поток, е аркуатното ядро. Други области на хипоталамуса, участващи в хранителното поведение, които комуникират с аркуатното ядро, са паравентрикулярното ядро, дорзомедиалното ядро ​​и латералното ядро.

В допълнение към централната нервна система, редица периферни органи и органни системи участват в енергийния баланс, включително черния дроб, панкреаса, мастната тъкан, червата и мускулите. Разнообразна гама от невронни и хормонални съобщения от тези органи по отношение на енергийния статус на тялото – както съхранена, така и наскоро погълната – се представят на мозъка и мозъкът интерпретира тази информация. По този начин консумацията на енергия, разходът на енергия и метаболизмът на хранителните вещества се влияят от тези сигнали. 

В крайна сметка този контрол се изисква от тялото, за да се гарантира адекватност на наличността на хранителни вещества за настоящите нужди и за съхранената енергия при ситуации, когато енергийният прием е рестриктивен. 

Дисфункцията в генерирането на сигнали или в интерпретацията на тези сигнали от мозъка е фактор за затлъстяването, както и недохранване при хранителни разстройства.

Редица централно действащи невротрансмитери също участват в енергийната хомеостаза чрез регулиране на приема на храна и/или разхода на енергия. Гама-аминомаслена киселина (GABA) е един от тях, както и серотонинът.

Какво е лептинът?

Лептинът се произвежда от клетките на тялото, които съхраняват мазнини, и играе важна роля в управлението на апетита, като сигнализира на мозъка, когато сте сити. Освен това помага за регулиране на телесното тегло и метаболизма. Лептинът има много други роли в тялото, като регулиране на вашата репродуктивна система и има огромно въздействие върху имунната система. 

Какво влияе на нивата на лептин?

Нивото на лептин в кръвта е право пропорционално на количеството телесни мазнини, които имате. Когато телесните ви мазнини се покачат, нивата на лептин ще се повишат. По същия начин, когато телесните ви мазнини намалят, нивата на лептин ще спаднат.

Хората с по-висок индекс на телесна маса и повече телесни мазнини имат повишен лептин, циркулиращ в кръвта им. Но понякога мозъкът не реагира дори на най-високите нива на лептин. Това състояние е известно като лептинова резистентност и означава, че мозъкът никога не получава съобщението, че стомахът е пълен, а вместо това приема, че няма храна. Това може да доведе до непрекъснат цикъл на повече ядене и наддаване на тегло.

Защо е важно грелинът и лептинът да работят в хармония?

Ако се чувствате гладни след хранене или пък постоянно изпитвате глад, значи нещо не е наред. Балансът на грелин и лептин е от решаващо значение за нормалното функциониране на апетита на тялото. Хормоните лептин и грелин работят в партньорство един с друг, за да ви помогнат да ядете правилното количество – грелинът повишава апетита, а лептинът ви помага да се чувствате сити в точния момент. Когато балансът на хормоните се промени, способността ви да спрете да се храните, когато трябва, е нарушена. Това води до навлизане в един цикъл на постоянен глад и често хранене, а честото хранене означава и повишаване на инсулиновите нива. 

Помните ли, че в началото говорихме за затлъстяването? Е, то е хормонално заболяване свързано и с инсулина. Инсулинът е хормон, който определя колко да ядете и колко да изгаряте като енергия. Тялото се държи така, сякаш теглото е настроено на термостат. Така че затлъстяването не е свързано с калориен дисбаланс. Колкото по-дълго имате високи нива на инсулин, толкова по-устойчиво става тялото ви, което произвежда дори повече и причинява този безкраен цикъл.

Затова едно от решенията е да избягвате инсулин-стимулиращи храни като захар и рафинирани зърнени храни. Това са най-големите врагове на нормалното тегло. Честите похапвания между основните хранения също може да не са подходящи.

Има ли други хормони, които влияят на апетита ни?

Да, не се изчерпват само с лептин, грелин и инсулин. Към групата могат да се причислят:

• Кортизол – често назоваван като “хормон на стреса”, кортизолът се освобождава, когато тялото ви е под стрес, което може да увеличи апетита.
• Панкреатичен полипептид (PP) – този чревен хормон се освобождава от панкреаса след хранене и може да намали апетита. 
• Женски полови хормони – женските полови хормони играят съществена роля в регулирането на апетита. Проучванията са установили, че прогестеронът и тестостеронът стимулират апетита, докато естрогенът го инхибира.

Използвани източници

1. Yeung AY, Tadi P. Physiology, Obesity Neurohormonal Appetite And Satiety Control. [Updated 2021 Nov 14]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK555906/
2. Woods, S. C., & D’Alessio, D. A. (2008). Central control of body weight and appetite. The Journal of clinical endocrinology and metabolism, 93(11 Suppl 1), S37–S50. https://doi.org/10.1210/jc.2008-1630 
3. Miller G. D. (2017). Appetite Regulation: Hormones, Peptides, and Neurotransmitters and Their Role in Obesity. American journal of lifestyle medicine, 13(6), 586–601. https://doi.org/10.1177/1559827617716376
4. Schalla, M. A., & Stengel, A. (2018). The Role of Ghrelin in Anorexia Nervosa. International journal of molecular sciences, 19(7), 2117. https://doi.org/10.3390/ijms19072117
5. Méquinion, M., Langlet, F., Zgheib, S., Dickson, S., Dehouck, B., Chauveau, C., & Viltart, O. (2013). Ghrelin: central and peripheral implications in anorexia nervosa. Frontiers in endocrinology, 4, 15. https://doi.org/10.3389/fendo.2013.00015 
6. Cummings DE, Shannon MH. Roles for Ghrelin in the Regulation of Appetite and Body Weight. Arch Surg. 2003;138(4):389–396. doi:10.1001/archsurg.138.4.389
7. Electrophysiological Effects of Ghrelin in the Hypothalamic Paraventricular Nucleus Neurons Front. Cell. Neurosci., 24 August 2018 Sec. Cellular Neurophysiology https://doi.org/10.3389/fncel.2018.00275
8.  Francisco, V., Pino, J., Campos-Cabaleiro, V., Ruiz-Fernández, C., Mera, A., Gonzalez-Gay, M. A., Gómez, R., & Gualillo, O. (2018). Obesity, Fat Mass and Immune System: Role for Leptin. Frontiers in physiology, 9, 640. https://doi.org/10.3389/fphys.2018.00640