Ако спрете и се замислите за потенциалните токсини, на които сме изложени ежедневно в околната среда, може да останете шокирани. Да вземем например стандартната сутрешна рутина: използвате козметични и хигиенни продукти, но какво се съдържа в състава им? Закусвате с бъркани яйца, приготвени в тиган с незалепващо покритие, което може да съдържа PFOA (перфлуороктанова киселина) и да я отделя в храната ви. След това отивате на работа с колата, която също отделя сериозно количество вредни изпарения. Взети заедно със замърсяванията от останалите градски транспортни средства като автобуси, тролейбуси, неосъзнато вдишваме всички тези токсини. А дори въобще не сме прибавили токсините в атмосферата, водата, електромагнитната радиация и други притеснителни фактори на околната среда, които сериозно увреждат здравето.

Фокусът ни днес ще бъде върху въздействието на токсините от околната среда върху метаболизма и микробиома. Останете с нас, за да научите как тялото може да се защити и да се пречисти от токсините и как всъщност може да му помогнете, като подобрите работата на чревния микробиом и редуцирате експозицията си на токсични вещества.

Какво представляват токсините на околната среда?

Токсините в околната среда са химикали или други субстанции, които могат да причинят неблагоприятни последици върху здравето на всички живи същества, които са изложени на тях. Те включват естествено срещащи се съединения като олово, живак, бензол и формалдехид, както и синтетични вещества като бисфенол А (BPA) и бисфенол S (BPS), фталати, триклозан, пестициди и други.

Някои от тези опасни токсични вещества се срещат в редица козметични, почистващи и домакински продукти, включително и ароматизатори. А част от тях действат като ендокринни разрушители. Ендокринните разрушители включват широк спектър от вещества, както естествени, така и създадени от човека, които могат да повлияят на ендокринната (хормонална и клетъчна сигнализираща) система на организма и да предизвикат неблагоприятни последици за развитието, репродукцията, неврологичното и имунното здраве. Ендокринните разрушители се намират в някои видове пластмаса, торби за смет, различни детергенти, играчки, козметични продукти и други. ВРА и фталатите са сред най-опасните в тази група.

Изследванията сочат, че ендокринните разрушители могат да представляват най-голям риск по време на пренаталното и ранното постнатално развитие, когато се формират органите и нервната система на новороденото.

Защо трябва да се детоксикираме

Доказано е също, че химикалите в околната среда играят ключова роля при проблеми с психичното здраве, развитието на невродегенеративни заболявания, бъбречни и чернодробни проблеми, автоимунни нарушения и други. Според някои медицински проучвания, химикалите в околната среда също имат принос за нарастващите нива на затлъстяване и диабет сред световното население. Част от източниците на тези твърдения са материали в портала на NCBI и Wiley Online Library:

• Childhood obesity and environmental chemicals
• Chemical toxins: a hypothesis to explain the global obesity epidemic
• Effects of endocrine disruptors on obesity

Точната степен на риск за здравето от токсините в околната среда зависи от няколко фактора, като вида на токсина, количеството на експозиция, и колко дълго и колко често сте изложени на тях. Освен това, много токсини от околната среда са канцерогенни и/или са свързани с други сериозни здравословни проблеми, различни от изброените.

Добре функциониращата естествена система за детоксикация на тялото е част от нашия еволюирал организъм и е изключително важна за поддържане на здравето ни в съвременната среда. Замърсителите от различни източници, тежките метали, хранителните токсини, патогените и клетъчните отпадъци изискват поддържането на специфични процеси за отстраняването им от тялото. Те оказват и сериозно влияние върху работата на храносмилателната система, а чревният микробиом има специална роля в това.

Чревният микробиом като част от детоксикиращите механизми на тялото

Познати са три основни фази на детоксикация:

Фаза I: цитохром Р450 и други ензими въвеждат полярни групи чрез окисление, редукция или хидролиза

Фаза I цитохром Р450 често се нарича „първата линия на защита” срещу токсините от околната среда. Епителната бариера, като тази на червата, устата, кожата и белите дробове и микробите, свързани с тези лигавични повърхности, са истинската първа линия на защита срещу токсините. Те не само директно променят химическата структура на съединенията, но също така влияят и на бариерната функция и по този начин частично неутрализират химическата абсорбция на токсините.

Веществата, които постъпват в организма чрез храната и напитките, които консумираме, трябва да преминат през целия стомашно-чревен тракт, преди да стигнат до естествената пречистваща лаборатория на организма – черния дроб. Едва след това, приетите съединения преминават в обща системна циркулация. По този начин можем да илюстрираме как стомашно-чревният тракт и чревната микробиота участват като важен компонент на детоксикацията във фаза I.

Фаза II: конюгиране чрез процеси като метилиране, ацетилиране или сулфониране

След детоксикация на фаза I в черния дроб, много токсини от околната среда се екскретират, а други преминават през фаза II на детоксикация в червата. Чревният микробиом кодира няколко ензима в тази фаза с капацитет за метилиране, хидроксилиране, сулфониране и други модификации. След модификация тези съединения често се реабсорбират.

Лекарствата също трябва да се метаболизират и детоксикират от тялото. Преди близо век изследователите са открили, че чревният микробиом играе роля в метаболизма на лекарствата. Днес е доказано, че повече от 50 различни лекарства се метаболизират от чревни бактерии, за което намерихме информация в Developing a metagenomic view of xenobiotic metabolism и The gastrointestinal microbiota as a site for the biotransformation of drugs.

Метилирането е една от реакциите на конюгация във фаза II на детоксикация. За да протича правилно, процесът на метилиране изисква наличие на витамини от група В, цинк, магнезий, холин, глицин, бетаин и метионин, заедно с някои специфични адаптогени, открити в плодовете и зеленчуците.

Фаза III: по -нататъшна модификация и екскреция

Микроорганизмите също могат да повлияят на процесите на детоксикация, като модифицират бариерната функция на червата. Доказано е, че чревната дисбиоза води до повишена чревна пропускливост. Когато това се случи, големи хранителни молекули, токсини, патогени и бактериални компоненти успяват да преминат в кръвообращението. Наличието на тези ендотоксини в кръвта и обусловеното от тях възпаление са свързани с автоимунни и чернодробни заболявания, а това значително нарушава способността за детоксикация на организма. Освен производството на жлъчка, разграждането на мазнините, превръщането на глюкозата в гликоген и за съхранение на желязо, черният дроб е отговорен и за пречистването на организма от токсини.

Кожният микробиом, подобно на чревния, има колективен метаболитен потенциал, който далеч надхвърля този на човешкия гостоприемник. Учените са установили, че натрупването на токсини и нарушената детоксикация нарушава разнообразието на кожния микробиом, койтo играе важна бариерна и защитна роля.

Екологичните токсини също променят микробните общности по начини, които могат да навредят сериозно на здравето на човека. Следните източници на токсини имат добре проучени вредни ефекти върху състава на микробиотата: антибиотици, хлорирана вода, пестициди, токсични метали.

Как да подобрите здравето на червата

Антибиотиците и други медикаменти, диетата с високо съдържание на рафинирани въглехидрати и мазнини, високите нива на стрес и хроничните инфекции допринасят пряко за дисбалансирана чревна флора. Грижата и поддържането на чревния микробиом с правилните методи е жизненоважно за цялостното здраве. Затова ви даваме следните препоръки:

• Регулярен прием на пробиотици или ферментирали храни: кисело зеле, кисело мляко, комбуча, кимчи са няколко примера за ферментирали храни, които са естествени източници на жизненоважни пробиотични бактерии. Налични са и пробиотични добавки с разнообразие от щамове и милиарди пробиотични бактерии като Pro10Biotics / Про10Биотикс;
• Пребиотиците и споровите пробиотици са още едно добро решение за насърчаване на растежа на полезни бактерии в чревния микробиом. Такива може да си осигурите от плодове и зеленчуци, сладък картоф и от добавки като ProSpore Biome / ПроСпор Биом;

За да минимизирате опасността от натрупване на токсични метали в тялото, трябва да ограничите експозицията си на тях. Замяна на козметични и почистващи препарати с такива без токсини, пестициди и вредни химикали е първата правилна стъпка, която можете да предприемете. Отглеждане на повече зелени растения в домашни условия, използване на въздухопречиствател у дома или в офиса, редовно почистване и проветряване на дома са още няколко полезни решения. Имайте предвид, че тютюнопушенето е едно от най-опасните занимания в този контекст, затова призоваваме към отказ от тютюнопушене.

И още един съвет: намаляването на експозицията ви на бисфенол А, намиращ се в пластмасите, е съществено важно за оптимизиране на хормоналното здраве. Заменете пластмасовите бутилки за вода със стъклени или такива от неръждаема стомана.

Използвани източници

1. Baillie-Hamilton PF. Chemical toxins: a hypothesis to explain the global obesity epidemic. J Altern Complement Med. 2002 Apr;8(2):185-92. doi: 10.1089/107555302317371479. PMID: 12006126.
2. La Merrill M, Birnbaum LS. Childhood obesity and environmental chemicals. Mt Sinai J Med. 2011 Jan-Feb;78(1):22-48. doi: 10.1002/msj.20229. PMID: 21259261; PMCID: PMC3076189.
3. Newbold, R.R., Padilla-Banks, E., Jefferson, W.N. and Heindel, J.J. (2008), Effects of endocrine disruptors on obesity. International Journal of Andrology, 31: 201-208. https://doi.org/10.1111/j.1365-2605.2007.00858.x
4. Sousa T, Paterson R, Moore V, Carlsson A, Abrahamsson B, Basit AW. The gastrointestinal microbiota as a site for the biotransformation of drugs. Int J Pharm. 2008 Nov 3;363(1-2):1-25. doi: 10.1016/j.ijpharm.2008.07.009. Epub 2008 Jul 16. PMID: 18682282.
5. Miele, L., Valenza, V., La Torre, G., Montalto, M., Cammarota, G., Ricci, R., Mascianà, R., Forgione, A., Gabrieli, M.L., Perotti, G., Vecchio, F.M., Rapaccini, G., Gasbarrini, G., Day, C.P. and Grieco, A. (2009), Increased intestinal permeability and tight junction alterations in nonalcoholic fatty liver disease. Hepatology, 49: 1877-1887. https://doi.org/10.1002/hep.22848