Морските дарове представляват всяка форма на морски живот, считана за храна от хората, като най-вече това са различни видове риби, ракообразни и миди. За съжаление тези любими на някои хора храни могат да причинят сериозни здравословни проблеми, свързани с алергични реакции. Черупчестите са един от основните хранителни алергени, като хората, които са алергични към тях, могат да развият астма, алергичен дерматит и дори анафилактичен шок.
Ние знаем, че рибата има много полезни ефекти върху човешкото тяло: осигурява висококачествен, лесно смилаем протеин, а мазните риби като херинга, скумрия и сьомга са естествен източник на полиненаситени омега 3 мастни киселини, които имат кардиопротективно действие и защитават мозъка от увреждане. Но при някои хора, тези риби и други морски дарове могат да породят алергична реакция и редица неприятни симптоми.
Има доста специфики по отношение на диагностиката на този тип алергии, като ще се опитаме да ги обхванем в настоящата тема заедно с друга полезна информация.
Какво е хранителна алергия
По дефиницията на National Health Service “хранителна алергия е състояние, при което имунната система реагира необичайно на специфични храни. Въпреки че алергичните реакции обикновено протичат леко, има случаи, в които могат да бъдат и много сериозни. Симптомите на хранителна алергия могат да засегнат различни области на тялото едновременно. Някои често срещани симптоми са усещане за сърбеж в гърлото, носа или ушите, сълзене от очите и други.
Познаваме две категории хранителни алергии:
- Имуноглобулин Е (IgE) медиирани. Симптомите се появяват в резултат от това, че имунната система произвежда специфични антитела, които реагират спрямо определени храни.
- Не-IgE медиирани. Други части на имунната система реагират на определена храна. Тази реакция причинява симптоми, но не включва IgE антитела. Човек може да страда както от IgE медиирани, така и от не-IgE медиирани хранителни алергии.
Хранителна алергия към риба и морски дарове
“Морски дарове” всъщност е кулинарен и риболовен термин за всички водни обитатели, използвани за храна. Въпреки че повечето видове черупчести се добиват от соленоводни басейни, някои се намират само в течаща сладководна вода или дори на сушата. Черупчестите мекотели, за които също ще говорим тук не са свързани с рибите по никакъв начин, освен че и двете са животни, които живеят във вода. Хората с алергия към миди обикновено могат да консумират риба без проблем.
Черупчестите се делят на две семейства: мекотели и ракообразни. Законът на Европейския съюз за обозначаване на алергени върху етикетите на храните и хранителните добавки обхваща само ракообразните, така че само съставките, произведени от ракообразни, трябва да бъдат идентифицирани с предупреждение за алергени. Членовете на семействата черупчести са:
- Ракообразни: раци, лангустини, омари, скариди
- Мекотели: Двучерупчести – стриди и миди
- Коремоноги – охлювии
- Главоноги – калмари, сепия, октопод и калмари
Какви са симптомите
Когато човек с алергия към конкретен вид морска храна я консумира, протеините ѝ се свързват със специфични IgE антитела, произведени от имунната система. Това задейства имунната реакция на организма, което води до различни неприятни симптоми.
Алергията към риба и морски дарове е нетипична реакция на имунната система към протеини, срещащи се при определени морски животни. Сред най-проблемните в тази категория храни попадат скариди, раци, омари, калмари, стриди, миди и други.
Някои хора с алергия към миди реагират на всички черупчести, а други – само на определени видове. Реакциите варират от леки симптоми – като копривна треска или запушен нос – до тежки и дори животозастрашаващи (може да се стигне до анафилактичен шок).
След като храната е обработена или сготвена, често е трудно да се идентифицира наличието на черупчести по външния вид на ястието, а те може да са част и от дресинг, сос или просто да са попаднали случайно там в процеса на готвене. Поради това избягването на храни, които съдържат алергени, може би е най-добрият начин за предотвратяване на хранителни алергии.
Но ако такава алергична реакция се случи след консумация на морски дарове, ще я разпознаете по следните признаци:
- Коривна треска, сърбеж или екзема (атопичен дерматит)
- Подуване на устните, лицето, езика и гърлото или други части на тялото
- Запушен нос или затруднено дишане
- Коремна болка, диария, гадене или повръщане
- Световъртеж, замаяност
В рамките на семейството на черупчестите, групата на ракообразните (скариди, омари и раци) причинява най-голям брой алергични реакции.
Какви са причините за хранителна алергия към морски дарове
Всички хранителни алергии са причинени от свръхреакция на имунната система. При алергия към черупчести имунната система погрешно идентифицира определен протеин, намиращ се в морските дарове като потенциално опасен и задейства производството на антитела срещу алергена.
Алергичните реакции към риба се причиняват главно от специфичен вид протеин, наречен парвалбумин. Бялата мускулна тъкан на рибата е особено богата на парвалбумини – количествата, намиращи се в нея са в пъти повече отколкото във всяка друга храна.
Парвалбумините са относително стабилни на топлина. Това означава, че те не се унищожават при термична обработка независимо от метода на приготвяне и температурата. Поради това и суровата, и сготвената риба може да предизвикат симптоми на хранителна алергия. Повечето хора реагират еднакво на всички видове риби, но има и т.нар. “моноалергии” – алергии към отделни разновидности риби.
Докато алергичната реакция обикновено се задейства след консумация на риба, много чувствителните хора могат да развият алергични симптоми само чрез вдишване на пара от сварена риба. Алергията може да бъде причинена и от вдишване на прах, съдържащ сушени рибни частици или при контакт на кожата с риба (без консумация).
Алергията към ракообразни е по-често срещана от алергията към мекотели, като скаридите са един от най-разпространените алергени както за деца, така и за възрастни.
Диагностика на хранителна алергия към морски дарове
Като първа стъпка в диагностицирането на алергия към морски обитатели, лекарят трябва да получи информация от пациента за неговите хранителни навици и симптоми.
При съмнение за алергия се провеждат кожни и/или кръвни изследвания, за да бъде потвърдена. Тези тестове разкриват алергична предразположеност към определени вещества, но не дават доказателства за действителна алергия. Поради тази причина се провежда допълнителна диагностична процедура, провокационен тест, за да се получат конкретни резултати за дадени храни. За този тест пациентът елиминира алергена от диетата си за определен период от време. След това му се дават малки количества рибен протеин под лекарско наблюдение. Резултатите потвърждават дали рибата предизвиква алергична реакция или може да бъде премахната от списъка с предполагаеми алергени.
Още един метод за диагностика може да бъде кръвен тест ImuPro, който може да отчете алергия към над 30 вида риби и морски дарове, включително:
- Аншоа
- Калмари
- Лаврак
- Морска треска
- Морски дявол
- Океански костур
- Пъстърва
- Раци
- Риба тон
- Сардини
- Скумрия
- Стриди
- Сьомга и други.
Алергията към черупчести понякога се бърка с алергия към йод, тъй като е известно, че ракообразните съдържат значително количество от елемента йод. Но йодът не е това, което предизвиква реакцията при хора, които са алергични към черупчести. Основният алерген в черупките е мускулен протеин, наречен тропомиозин, именно той е отговорен за причиняването на алергична реакция. Ако имате алергия към черупчести, не е нужно да се притеснявате за кръстосани реакции с йод или рентгеноконтрастно вещество (което може да съдържа йод и се използва при някои радиографски медицински процедури).
Ако се установи алергия към риба и/или морски дарове, най-доброто средство за контрол е да се избягва консумацията им. Трябва внимателно да проверявате етикетите със съставките на хранителните продукти. Също трябва да научите другите имена на храните, които трябва да избягвате, за да сте сигурни, че не ги консумирате.
Също съветваме да сте особено внимателни, когато се храните навън. Сервитьорите може да не са наясно с всяка от съставките на предлаганите ястия. Изпаренията по време на готвене могат да пренасят малки частици протеин от черупчести, така че мястото, където се приготвя храната е от значение, тъй като може потенциално да причини опасна реакция при чувствителни хора. За разлика от алергиите към ядки, мляко и яйца, които понякога могат да бъдат преодолени, алергията към риба и морски дарове най-вероятно ще остане за цял живот. Въпреки това, елиминационната диета и придържането към подходящ хранителен режим значително облекчават живота на хора с този вид алергия. Ако разпознавате някои от симптомите си и искате да разберете какво ги причинява, изберете да се изследвате с кръвен тест за установяване на хранителни алергии и непоносимости ImuPro.
Използвани източници
- Alonso LL, Armstrong L, Warrington SJ. Shellfish Allergy. [Updated 2021 Oct 2]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2021 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448089/
- Lopata AL, Kleine-Tebbe J, Kamath SD. Allergens and molecular diagnostics of shellfish allergy: Part 22 of the Series Molecular Allergology. Allergo J Int. 2016;25(7):210-218. doi:10.1007/s40629-016-0124-2
- Wai CYY, Leung NYH, Chu KH, et al. Overcoming Shellfish Allergy: How Far Have We Come?. Int J Mol Sci. 2020;21(6):2234. Published 2020 Mar 23. doi:10.3390/ijms21062234
- Ruethers T, Taki AC, Johnston EB, Nugraha R, Le TTK, Kalic T, McLean TR, Kamath SD, Lopata AL. Seafood allergy: A comprehensive review of fish and shellfish allergens. Mol Immunol. 2018 Aug;100:28-57. doi: 10.1016/j.molimm.2018.04.008. Epub 2018 May 30. PMID: 29858102.
- Faber MA, Pascal M, El Kharbouchi O, Sabato V, Hagendorens MM, Decuyper II, Bridts CH, Ebo DG. Shellfish allergens: tropomyosin and beyond. Allergy. 2017 Jun;72(6):842-848. doi: 10.1111/all.13115. Epub 2017 Jan 19. PMID: 28027402.