Плодовата захар, както се подразбира и от другото ѝ име, се използва от тялото за енергия и се усвоява два пъти по-бавно от глюкозата. Фруктозата от своя страна не изисква участието на инсулин, но се обработва първо в черния дроб, тъй като мускулите ни не могат директно да я използват.
Във всички препоръки за здравословно хранене ще срещнете присъствието на плодове и зеленчуци, от които да си набавяте нужните витамини и минерали. Но на колко места може да намерите обективна информация за истината за фруктозата?
Понятието фруктоза – синоним на плодова захар
Химическият еквивалент на глюкозата – фруктоза, е приемлив вариант за хора с непоносимост към други видове захар или за диабетици. Тя представлява монозахарид, който не служи за енергия на тялото и се разгражда на триглицериди, пикочна киселина и вредните свободни радикали.
Тези три метаболитни продукта от разграждането на фруктоза не са особено благоприятни за организма. Триглицеридите затрудняват ефективността на черния дроб, а тези, които стигнат до кръвта образуват плака по стените на артериите. Пикочната киселина пък спира синтеза на азотен оксид – той предпазва артериалните стени, а свободните радикали разрушават всичко по пътя си.
Дотук нищо хубаво за фруктозата. Тя се съдържа основно в пчелния мед и някои плодове, но това не означава, че няма да я срещнете и в индустриално произведени храни. За това ще говорим подробно малко по-късно.
Какво ни привлича обаче в бананите, фурмите, стафидите и меда? Дали не е въпросната фруктоза?
Нейната концентрация варира в различните плодове според това колко зрели са те. Тук е време да обърнем внимание на широко разпространената заблуда, че прясно изцедените фрешове са някакво чудо. Нищо подобно – изцедените плодове съдържат малко количество фибри, които и без това са необходими за бавно усвояване на фруктозата и пощада на черния дроб.
Когато приемете големи количества фруктоза, инсулинът и кръвната захар скачат неимоверно, ензимите за съхранение на мастни клетки се задействат и така започва лошият кръговрат. Под големи количества се има предвид всичко, което надвишава 50 грама или около 10% от дневния калориен прием.
И така, разбрахме, че организмът започва да натрупва мазнини не само за зимата, но въобще по принцип и за всичко това допринася въпросната фруктоза. Все пак не е редно да заклеймяваме плодовете като лоша храна въпреки че съдържат плодова захар. Те носят и минерали, антиоксиданти и витамини, които не са за пренебрегване, особено ако са от био производство.
За спортисти и атлети, които чистят максимално подкожни мазнини, е препоръчително да се избягва консумацията на каквито и да е захари, включително фруктоза и плодове като цяло.
Ако целта е толкова стриктна и прецизна, то режимът на хранене трябва да е нисковъглехидратен или кетогенен, при които се избягва плодовата захар.
Със сигурност е по-добре да изядете един плод, отколкото да изпиете сладка шоколадова или газирана напитка, защото фибрите в плодовете забавят усвояването на въглехидрати.
Лека-полека стигаме до света на рафинираните въглехидрати, който има една изненада за вас. Тя се казва High Fructose Corn Syrup (HFCS).
Глюкозо-фруктозен сироп – какво е това
Често срещан в малките буквички на етикетите, глюкозо-фруктозният сироп е изключително богат на фруктоза. Той е фруктоза на n-ta степен, по-сладък е от захарта с цели 75%, дълготраен е и доста евтин. Сигурно вече се досещате, че той е по-предпочитан дори пред обикновената фруктоза.
Най-използвани са следните 2 вида глюкозо-фруктозен сироп:
- HFCS 42 – с 42% фруктоза (сладкарски изделия)
- HFCS 55 – с 55 % фруктоза (безалкохолни напитки)
Тази промишлено произведена фруктоза се добива основно от генетично модифицирана царевица или пшенично нишесте с помощта на ензими, отново получени от ГМО.
Заключение: вредна ли е фруктозата
За разлика от глюкозата, бета клетките не се стимулират при прием на фруктоза, следователно те не могат да кажат на панкреаса, че е нужен инсулин. В такъв случай лептинът (хормонът на ситостта) не може да изпълни функциите си и да изпрати сигнал за ситост. Именно това води до безконтролно хранене. Задаваме си въпроса дали фруктозата е вредна в този контекст и отговорът е: да, несъмнено вреди, и то много!
Според научно изследване, проведено от доктор Робърт Лъстиг, който е автор на филма „Захар – горчивата истина“, консумацията на фруктоза води до следните ефекти:
- Мазнините се увеличават 5 пъти
- Свободните мастни киселини се увеличават 2 пъти
- Триглицеридите нарастват 2 пъти
Никой от тези ефекти не е положителен за организма, така че отново можем да заключим: фруктозата определено е вредна.
Хранителната индустрия не се свени да използва фруктоза и по-точно HFCS, за да ви съблазни с нови шоколади, бисквити, тортички и корнфлейксове. Но количествата фруктоза, които се използват в тези продукти, е далеч по-висока от нормалните стойности, които сякаш никой не знае.
За човек, който има 2000 калори дневен прием, границата е 40-50 грама фруктоза. Колкото и плодово или натурално да ви звучи, тя носи рискове, които никак не са за подценяване. Капанът на глюкозо-фруктозния сироп дебне от много храни и безалкохолни напитки, с които закусват хиляди деца и младежи в училищата.
Прекомерната консумация на фруктоза допринася за по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност, сърдечно-съдови проблеми и диабет. Ситуацията става още по-неблагоприятна, ако храненето е богато на наситени и транс мазнини. Това вече е убийствено лоша комбинация.
Затова се ориентирайте към плодове като ябълка – с 10 грама, портокал – 6.1 гр, грейпфрут – 4.3 гр и киви – 3.5 гр, банан – 7.1 гр.
