Синдромът на раздразнените черва, познат още като IBS синдром, е хронично състояние, което засяга дебелото черво. Дебелото черво е частта от стомашно-чревния тракт, която помага на тялото да абсорбира вода и да превръща несмилаемата храна в изпражнения, които да бъдат отстранени от тялото. Хората с IBS синдром може да имат повишена чувствителност към движенията на храната през червата. Това е процес, наречен перисталтика. Тази повишена чувствителност може да доведе до симптоми като коремна болка, спазми и диария.
Други симптоми на IBS могат да включват запек, газове и подуване на корема. Много хора изпитват тези симптоми от време на време, но ако се появят поне три дни в месеца в продължение на три месеца или повече, причината може да е IBS.
Диагностицирането на синдром на раздразнените черва не е лек процес, тъй като причините за заболяването са неясни, а симптомите може да сочат и към другоя състояние. Въпреки това има установени три основни типа IBS синдром, които могат да се потвърдят или отхвърлят със съотвените тестове.
Кои са типовете IBS синдром и симптомите
Лекарите категоризират IBS в три основни типа: тип D, при който преобладаващият симптом на човек е диария; тип С, при който основният симптом е запек; тип М, при който се редуват пристъпи на диария и запек.
Симптомите обаче могат да варират при различните хора. Може да имат коремен дискомфорт, който обикновено е локализиран в долната част на корема, има постоянен или спазматичен характер и е свързан с дефекацията. В допълнение, коремният дискомфорт е свързан с промени в честотата на изхождането (увеличена при IBS с преобладаваща диария и намалена при IBS с преобладаваща запек) и консистенцията на отделяните изпражнения.
Не е необичайно при хората с раздразнени черва да се редуват запек и диария. Те могат също така да имат симптоми на абнормно изхождане (напрежение, неотложни позиви или усещане за непълно изхождане), отделяне на слуз или оплакване от подуване на корема. Много хора също имат симптоми на диспепсия. Екстраинтестиналните симптоми (напр. умора, фибромиалгия, нарушения на съня, хронично главоболие) са често срещани.
Диагностика на синдром на раздразнените черва – какви са стъпките
Медицинска история и физикален преглед
Ако имате съмнения за синдром на раздразнените черва, може да потърсите консултация с медицински специалист като гастроентеролог за снемане на анамнеза. Специалист по функционална медицина също може да оцени адекватно състоянието на целия организъм и неговите системи, не само чрез адресиране на симптомите, а и чрез откриване на причините за дадено състояние и съставяне на холистичен план за лечение.
Когато снема медицинска история, лекарят може да ви зададе подробни въпроси относно навиците ви за изхождане и дали имате фамилна анамнеза за храносмилателни разстройства. Медицинският специалист може да попита дали сте пътували наскоро, дали наскоро сте приемали антибиотици и какви храни ядете редовно. Тези подробности могат да помогнат на лекаря да определи дали външен тригер причинява симптомите.
Също така трябва да уведомите вашия лекуващ лекар, ако имате други заболявания и ако приемате лекарства, витамини и добавки. Също така е много важно да дадете на вашия лекар копие от резултатите от всички тестове и процедури, извършени под грижите на друг медицински специалист, ако такива вече са направени. На този етап се изършва и физикалният преглед.
Кръвни тестове
Вашият лекар може да препоръча един или повече кръвни теста за търсене на признаци на инфекция, възпаление или анемия, при които има намаляване на броя на червените кръвни клетки в кръвния поток. Въпреки че кръвният тест не може да потвърди, че IBS причинява вашите симптоми, той може да помогне на лекаря да определи дали друго състояние е отговорно за вашите храносмилателни нарушения.
Въз основа на вашите симптоми, диета, медицинска история и история на пътуване, вашият лекар може да предложи кръвен тест за целиакия или хранителни непоносимости. Целиакията е автоимунно състояние, при което имунната система на тялото има необичаен отговор на глутена – протеин, открит в пшеницата, ечемика и ръжта. Хранителните непоносимости пък могат да бъдат от тип 1 или тип 3, като за тип 3 обширна информация има в статията Симптоми и диагностика при хранителна алергия тип 3 с кръвен тест ImuPro.
Вашият лекар може също да назначи кръвен тест, за да провери за недостиг на желязо или витамини, което може да означава, че определени хранителни вещества не се усвояват по време на храносмилането. Тези дефицити могат да възникнат, когато лигавицата на червата е възпалена, както при възпалително заболяване на червата.
Фецес диагностика
Лекарят може да поиска да предоставите проба от изпражненията ви за лабораторно изследване, наречено фецес диагностика, което може да разкрие наличието на бактерии или паразити. Резултатите от изследването на фецеса могат също да показват повишени нива на протеини, като калпротектин или лактоферин, което може да сочи към инфекция или възпаление в храносмилателния тракт. Ако изследването на изпражненията открие възпаление или кръв, то е възможно друго заболяване, различно от IBS, да е причината за вашите симптоми.
Водороден дихателен тест
Водородният дихателен тест открива наличието на водород и метан в издишания въздух. Тези газове често са повишени при хора, които имат проблеми с храносмилането на определени храни. Дихателният тест е полезен, ако вашият лекар подозира, че имате непоносимост към лактоза или фруктоза или състояние, наречено SIBO – свръхрастеж на бактерии в тънките черва.
Водородният дихателен тест е неинвазивен и безболезнен за пациента. Единственото, което се изисква от пациента, е да поеме дълбоко въздух, който след това да издиша в специален за целта апарат. Следващата стъпка е да изпие определно количество воден разтвор на глюкоза или лактулоза, съобразено с килограмите. След обременяването, процедурата с издишване и измерване нивата на издишания водород се повтаря през 20 минути. Общата продължителност на теста е 120 минути. Има и специфични условия, които трябва да се изпълнят преди предприемане на теста и те са подробно описани в страницата Изследване за бактериален свръхрастеж в тънките черва – SIBO.
Колоноскопия
Ако резултатите от изследванията на кръвта или изпражненията предполагат възпаление в дебелото черво, вашият лекар може да препоръча колоноскопия. Това е процедура, използвана за визуализиране на дебелото черво.
В зависимост от вашите симптоми, вашият лекар може също да препоръча колоноскопия, за да изключи полипи или колоректален рак. Тези състояния могат да причинят коремна болка, промяна в перисталтиката, частично запушване на червата, анемия или други симптоми.
Образна диагностика
Ако резултатите от изследванията на кръвта и изпражненията сочат диагноза, различна от синдром на раздразнените черва, вашият лекар може да препоръча образни изследвания. Въпреки че не могат да потвърдят диагнозата IBS, те позволяват на лекаря да прегледа стомашно-чревния тракт, включително коремните органи. Резултатите от образните тестове може да показват, че заболяване, различно от IBS, причинява вашите симптоми. В тази категория методи за диагностика попадат рентгеново изследване, компютърна томография, магнитно-резонансната ентерография и други.
Използвани източници
Emmanuel A, Landis D, Peucker M, et alFaecal biomarker patterns in patients with symptoms of irritable bowel syndromeFrontline Gastroenterology 2016;7:275-282. https://fg.bmj.com/content/7/4/275
Däbritz, J., Musci, J., & Foell, D. (2014). Diagnostic utility of faecal biomarkers in patients with irritable bowel syndrome. World journal of gastroenterology, 20(2), 363–375. https://doi.org/10.3748/wjg.v20.i2.363
Farup, P.G., Rudi, K. & Hestad, K. Faecal short-chain fatty acids – a diagnostic biomarker for irritable bowel syndrome?. BMC Gastroenterol 16, 51 (2016). https://doi.org/10.1186/s12876-016-0446-z
Biomarkers in Irritable Bowel Syndrome: Biological Rationale and Diagnostic Value https://www.karger.com/Article/FullText/516027#
Nakov, R., Snegarova, V., Dimitrova-Yurukova, D., & Velikova, T. (2022). Biomarkers in Irritable Bowel Syndrome: Biological Rationale and Diagnostic Value. Digestive diseases (Basel, Switzerland), 40(1), 23–32. https://doi.org/10.1159/000516027
