Идеята, че депресията и други състояния на психичното здраве са причинени от дисбаланс на химикалите (особено серотонин и норепинефрин) в мозъка, е толкова дълбоко вкоренена в нашето колективно психе, че изглежда почти невъзможно да проумеем друг извод.
Същността на депресията
Думата депресия е често срещана в днешни дни. Хората може да кажат „депресирах се“, когато всъщност имат предвид „чувствам се зле, защото имах спор, скъсаха ме на изпит или свърших парите по рано от очакваното“. Тези възходи и падения в живота са често срещани и нормални. Повечето такива ситуации са въпрос на обстоятелства и в кратък период се разрешават. Но има една съществена разлика между временните неразположения и истинската депресия.
Когато сте изпаднали в истинска депресия имате ниско самочувствие и понижено настроение, както и други симптоми всеки ден в продължение на поне две седмици. Симптомите също могат да станат достатъчно тежки, за да пречат на нормалните ежедневни дейности.
Депресията е разстройство на настроението (афективно разстройство), което причинява трайно чувство на тъга и загуба на интерес към занимания, хора и дори към живота. Наричана още депресивно разстройство или клинична депресия, това състояние влияе върху това как се чувствате, мислите и се държите и може да доведе до различни емоционални и физически проблеми. Човек, който страда от депресия, често изпитва досада или нежелание да се занимава с нормалните ежедневни дейности и понякога може да се чувства така, сякаш животът не си струва да живее.
Зад всички тези изводи се крият доста сериозни причини, които обособяват развитието на депресивно състояние.
Конкретно не може да се посочи само една причина за депресията, тъй като много фактори могат да повлияят за нейното появяване, като например гени, злоупотреба с вещества, промени в околната среда и стрес. Някои рискови фактори също могат да ви предразположат към това разстройство, като например житейски събития, детска травма, употреба на лекарства, отпускани по лекарско предписание, и други. Състоянието може да се появи дори след операция, известна също като следоперативна депресия.
Въпреки многоликия ѝ характер, едно е сигурно: депресията е коварна. Може да се обърка апетита, съня и работата ви, както и да задълбочи други проблеми. Тя дава отражение и на отношенията ви и как общувате с други хора. Според Световната здравна организация (СЗО) депресията е основната причина за инвалидността в световен мащаб и значително допринася за разпространението на инвалидизиращи заболявания днес.
Ние обаче искаме да акцентираме на две основни неща тук и сега – на характерните симптоми на депресия и какъв точно е произходът ѝ.
Симптоми на депресия
Много хора усещат кога се намират в депресия, но не могат сами да си помогнат. Някои хора обаче не осъзнават кога са депресирани. Вероятно знаят, че нещата не са добре, но не могат да си обяснят защо. Някои хора смятат, че имат физическо заболяване – например, ако отслабват или имат хормонални проблеми си го обясняват с други заболявания.
Има набор от симптоми, които са свързани с депресията и помагат за изясняване на диагнозата. Това са:
Основни (ключови) симптоми
- Постоянна тъга или липса на добро настроение. Може да е придружено от период на изолация, плач и негативна нагласа;
- Загуба на интерес или удоволствие от дейности, дори и такива, на които обикновено се радвате.
Други често срещани симптоми
- Нарушен ритъм на съня и проблеми със заспиването;
- Промяна в апетита. Обикновено се изразява в намаляване на апетита и загуба на тегло. Понякога обратното се случва, тъй като депресираният човек намира утеха в храната и наддава тегло;
- Умора или загуба на енергия;
- Провлачване или забавяне на движенията;
- Лоша концентрация или нерешителност. Например, може да ви е трудно да четете, да работите и т.н. Дори прости задачи могат да ви се сторят трудни и досадни;
- Чувство за безполезност или прекомерна вина;
- Повтарящи се мисли за смъртта. Обикновено това не е страх от смъртта, а по-скоро умисленост за смъртта и умирането. Понякога тези мисли преминават в мисли и дори планове за самоубийство.
Епизод на депресия обикновено се диагностицира, ако:
- Имате най-малко пет от горните девет симптома, като поне един от тях е основен симптом и
- Симптомите ви причиняват стрес или влошават нормалното ви функциониране, като например засягат работата и настроението ви;
- Симптомите се появяват през повечето време в повечето дни и са продължили най-малко две седмици и
- Симптомите не се дължат на страничен ефект от лекарства или на злоупотреба с наркотици или алкохол, или на физическо състояние като хипофункция на щитовидната жлеза или хипофизната жлеза.
Депресията е болест или симптом на възпаление в организма
Антидепресантите, които се базират на теорията за химичния дисбаланс, представляват пазар на стойност 10 милиарда долара само в САЩ. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията, поне 11 % от американците над 12 години приемат антидепресанти и те са второто най-предписано лекарство (след лекарства за понижаване на холестерола).
Въпреки популярността си, в тази теория има някои конкретни проблеми. Например:
- Намаляването на нивата на норепинефрин, серотонин и допамин не предизвиква депресия при хората, въпреки че изглежда, че това се случва при животни;
- Въпреки че някои пациенти с депресивни състояния имат ниски нива на серотонин и норепинефрин, мнозинството нямат. Няколко проучвания показват, че само 25 % от пациентите с депресия имат ниски нива на тези невротрансмитери;
- Някои пациенти с депресия имат анормално високи нива на серотонин и норепинефрин, а някои пациенти без анамнеза за депресия имат ниски нива на същите невротрансмитери.
Тези твърдения ни карат да се запитаме дали депресията не е причинена от ‘химичен дисбаланс’ в крайна сметка? По-конкретно, какво става, ако самата депресия не е болест, а симптом на друг основен проблем?
Точно натам ни насочват най-новите изследвания за депресията. Нова теория, наречена „Имунен цитокинен модел на депресия“ предполага, че тя не е болест сама по себе си, а вместо това „многостранен признак на хронично активиране на имунната система“.
Връзката между депресията и възпалението
Голяма част от изследванията сега предполагат, че тя е свързана с нискостепенна, хронична възпалителна реакция и е придружена от повишен оксидативен стрес в организма. Следователно, за да се предотврати развитието на депресия, трябва да се потърсят причините за висок оксидативен стрес и възпаления в тялото.
В подробния документ So depression is an inflammatory disease, but where does the inflammation come from?, авторите представят своите доказателства за връзката между депресията и възпалителните процеси. В резюме, те изглеждат по следния начин:
- Депресията често присъства при остри, възпалителни заболявания;
- Прилагането на ендотоксини, които провокират възпаление при здрави хора, задейства класически депресивни симптоми;
- По-високите нива на възпаление увеличават риска от развитие на депресия (тъй като зависимостта между двете е пропорционална);
- Една четвърт от пациентите, които приемат интерферон – лекарство, използвано за лечение на хепатит С, което причинява значително възпаление, водещо до дълбока депресия;
- Ремисията на клиничната депресия често е свързана с нормализиране на възпалителните маркери.
По време на възпалителна реакция се произвеждат химикали, наречени „цитокини“. Те включват фактор на туморна некроза (TNF) α, интерлевкин (IL) -1, интерферон (IFN) ɣ и интерлевкин (IL) -10, наред с други. В началото на 80-те години изследователите откриват, че възпалителните цитокини предизвикват голямо разнообразие от психиатрични и неврологични симптоми, които отлично отразяват типичните характеристики на депресията.
Интересно е да отбележим, че антидепресантите (особено селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин) са показали, че намаляват производството на провъзпалителни цитокини като TNF-α, IL-1, интерферон IFN-ɣ и увеличават производството на противовъзпалителни цитокини като IL-10. Те също променят генната експресия на някои имунни клетки, които участват във възпалителни процеси. Това предполага, че тази категория антидепресанти действат противовъзпалително, което би обяснило механизма им на действие, ако приемем възпалението за основен двигател на депресията.
След като стигнахме до тук, може би е време да си зададем следващия логичен въпрос. И той е „Какво причинява възпалението?“
Осем възможни причини за възпалителни реакции в организма
За да изясним този въпрос ще се придържаме към споменатия по-горе изследователски документ, в който подробно са приведени конкретни доказателства. Както много други съвременни заболявания, които се срещат все по-често като Алцхаймер, диабет, автоимунни заболявания и други, и депресията е обоснована от възпаление. А то може да възникне поради нарушения в:
Диетата и начина на хранене
Може би и преди сте се замисляли, че съвременният начин на хранене не е от най-здравословните. Това важи за режим, който е богат на рафинирани продукти, бързи храни, много въглехидрати и трансмазнини. За съжаление, такива продукти са с ниско съдържание на дълговерижните омега-3 мазнини, фибри и комплексни въглехидрати, които са здравословният избор. Многобройни изследвания свързват западния начин на хранене със сериозни депресивни разстройства.
Може да ви е интересно да прочетете още: Association of Western and traditional diets with depression and anxiety in women.
Стрес
Стресът може да е една от най-очевидните причини за депресия, но връзката между стреса и възпалението е по-малко известна. Изследванията показват, че психосоциалният стрес стимулира провъзпалителната цитокинова мрежа, включително повишаване на TNF-α и IL-1. Тези увеличения на възпалителните цитокини от своя страна са тясно свързани с депресивните симптоми, както обяснихме по-рано.
Затлъстяване
Еднa от най-вредните последици от съвременната диета е сериозните темпове на затлъстяване. Затлъстяването представлява възпалително състояние. Проучванията показват по-високи нива на възпалителни цитокини при хора със затлъстяване и загубата на тегло е свързана с намаляване на тези цитокини.
Затлъстяването също така е тясно свързано с депресията и макар тази връзка да е многофакторна и сложна, възпалението изглежда играе значителна роля.
Дисбаланс на чревния микробиом
Доказано е, че нарушенията в микробиома на червата или високата чревна пропускливост допринасят за възпалението и са обвързани с депресията.
Например, пропускливите черва позволява на ендотоксините, наречени липополизахариди, да излязат от червата и да навлязат в кръвта, където те провокират отделянето на възпалителни цитокини като TNF-α, IL-1 и COX-2. И многобройни изследвания свързват неблагоприятните промени в бактериалното кралство, обитаващо червата ни, със сериозни депресивни разстройства.
В тази връзка може да ви е интересно да прочетете:
Inflammation in the Pathogenesis of Depression
Depressive symptoms in inflammatory bowel disease: an extraintestinal manifestation of inflammation?
Във втора част на темата ще разгледаме останалите фактори, обуславящи развитието на депресия. Определено има нужда от яснота, а тя е най-добре да се дава чрез научно обосновани медицински материали. Затова ви препоръчваме още литература по темата – в ScienceDirect: Inflammation and Immunity in Depression.
