По-голямата част от човешката микробиота се намира в червата, а съставът ѝ се променя постоянно през целия живот. Разнообразието на чревния микробиом е свързано със стареенето, начинът на хранене, факторите на околната среда (физическа активност, сън), вредни навици и патологичните състояния. Смята се, че човешкият микробиом е съставен от над 1000 различни вида, които имат повече от 5 милиона различни гени. Като се има предвид тази висока степен на вариация на състава, богатството и разнообразието му, важно е да разгледаме как точно хроничните заболявания са свързани с него.
Метаболитни заболявания – какво представляват
Когато лекарите говорят за метаболизъм, те имат предвид химичните реакции, които протичат естествено в тялото, за да поддържат живота и здравето. Важните метаболитни процеси включват разграждането (катаболизма) на мазнините, протеините, въглехидратите и хранителните вещества, както и тяхното превръщане в енергия, която поддържа всички жизнени органи и процеси.
Когато в организма се случат необичайни реакции, те могат да доведат до проблеми при преработката на основните макро съединения, което да предизвика натрупване на токсини в различни тъкани и органи или да създадат предпоставка за дефицити. Примери за такива здравословни нарушения са: хормонален дисбаланс, автоимунни заболявания, хронични възпаления и други.
Научните данни в тази област се множат, а медицинските изследвания показват, че атеросклерозата, затлъстяването и диабет тип 2 са обусловени не само от метаболизма, но и от състоянието на чревния микробиом.
Атеросклероза
Разговорно казваме, че при атеросклероза има „втвърдяване на артериите“. Всъщност при това прогресиращо хронично заболяване в кръвоносните съдове се натрупват холестеролни плаки, които нарушават еластичността и проводимостта на съдовете.
Освен това, плаката може да се отдели, причинявайки кръвни съсиреци, които от своя страна водят до запушвания и некроза на тъканите. Атеросклерозата е основната причина за сърдечно-съдови заболявания – инфаркт, инсулт, тромбози и други. Според проучване от 2016 г. атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания са водещата причина за смъртност в световен мащаб.
Каква е ролята на бактериите при атеросклероза? Заболяването е свързано с по-ниски нива на Akkermansia muciniphila – микроб, открит при слаби хора, Roseburia и Eubacterium, които произвеждат важно хранително вещество, наречено бутират, и Dorea.
Чревният микробиом на хора с тази болест също се отличава с повишени нива на други бактерии като Collinsella и Prevotella.
Дисбиоза на червата и възпаление при атеросклероза
Възпалението обикновено участва в редица заболявания, включително атеросклероза, която е класическо хронично възпалително заболяване. Чревният епител е първата бариера на човека, която го предпазва от инвазията на патогени. Като се има предвид неговата критична роля за предотвратяване на транслокацията на чревно съдържание, главно бактериални компоненти, целостта на чревната бариера е от съществено значение за поддържане на здравето.
Ако чревната епителна бариера е с нарушена цялост, инвазията на патоген-свързани молекулярни модели води до нарушен имунен отговор и до системно тъканно специфично възпаление. Съответно, уврежданията на целостта на чревната бариера породени от чревна дисбиоза, се предполагат като рисков фактор за хронично възпаление при различни заболявания. В публикацията The Role of Gut Microbiota in Atherosclerosis and Hypertension се отбелязва също, че липополизахарид (LPS) и пептидогликан са микробни компоненти, които са признати като рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.
Същото проучване показва, че пациентите с атеросклероза имат по-високи нива на Proteus, Edwardsiella и Providencia, които произвеждат триметиламин (TMA) от холин и L-карнитин. TMA се абсорбира от черния дроб и се окислява в триметиламин-N-оксид (TMAO), съединение, свързано с по-висок риск от атеросклероза и коронарна болест на сърцето.
Диабет тип 2
Захарният диабет тип 2 е метаболитно заболяване, при което клетките губят чувствителността си към инсулин. Той е част от системата, отговорна за обработването на излишната глюкоза в кръвта, за да поддържа здравословни нива на кръвната захар. При захарен диабет тази система не работи правилно.
С тази отговорна задача е натоварен инсулинът – хормон, който се произвежда от бета клетки в панкреаса. Когато тялото стане устойчиво на инсулин, клетките не могат да абсорбират ефективно глюкозата и панкреасът реагира, като отделя повече инсулин, за да изпълни функциите си.
За съжаление това се случва срещу съответната „цена“. Излишъкът от циркулираща глюкоза (хипергликемия) уврежда кръвоносните съдове, тъканите, нервите и органите. По-конкретно, хората с диабет тип 2 са изложени на значителен риск от редица заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, инсулт, нарушения и увреждане на бъбреците и нервната система и дори на очите.
Множество проучвания предполагат, че нарастващото разпространение на западния модел на хранене е причинителят на тези рискове. Този начин на хранене води до увеличаване на възпалителните процеси и нарушено разнообразие в микробиома. Това е така, защото диета с ниско съдържание на фибри не може да подхранва микробиома и да поддържа баланса между различните бактерии, които го обитават.
Проучвания, сравняващи чревния микробиом на здрави хора и пациенти с диабет тип 2, показват дисбиоза в групата на пациентите, страдащи от „захарна болест“. Това са отрицателни промени в състава на чревния микробиом. Дисбиозата е нарушено изобилие на разнообразни бактериални видове, които подкрепят здравето на човек, а това неминуемо се отразява на цялостния имунитет.
Как може да се подходи при дисбиоза? Разбира се, важно е да се установят причините, след което да се промени начинът на хранене и вредните навици. От изключително значение е чревният микробиом да се колонизира с полезни пробиотични бактерии, които могат да защитят организма от възпалителни и хронични заболявания. Например, сред най-известните полезни бактерии са рода Lactobacillus, които имат противовъзпалителни свойства и Akkermansia – често срещан микроб, за който е известно, че предпазва от инсулинова резистентност и метаболитни нарушения.
Разнообразие от пробиотични щамове от рода Lасtоbасіlluѕ се съдържат в Про10Биотикс. Това е цялостна формула за възстановяване на чревния микробиом, подобряване на храносмилането и подкрепа на имунитета. Ето кои щамове са част от състава:
- Lасtоbасіlluѕ асіdорhіluѕ DDЅ-1
- Lасtоbасіlluѕ саѕеі
- Lасtоbасіlluѕ раrасаѕеі
- Lасtоbасіlluѕ рlаntаrum
- Lасtоbасіlluѕ rhаmnоѕuѕ
И род Віfіdоbасtеrіum и Ѕtrерtососсuѕ:
- Віfіdоbасtеrіum bіdіfum
- Віfіdоbасtеrіum brеvе
- Віfіdоbасtеrіum lасtіѕ
- Віfіdоbасtеrіum lоngum
- Ѕtrерtососсuѕ thеrmорhіlеѕ
Човешкият микробиом се състои от над 30 трилиона микроорганизми (някои оценки сочат и 100 трилиона), но съставът и функционалните характеристики на здравословния микробиом търпят еволюционни адаптивни трансформации постоянно. Едно е сигурно – разнообразието от полезни пробиотични и пребиотични (храната за тях) бактерии е задължително условие за добро здраве.
Микроорганизмите, живеещи в червата, ви помагат да извлечете и синтезирате много хранителни вещества и странични продукти, които иначе не бихте могли да получите от храната си. Тези микроби помагат за храносмилането, синтезират важни невротрансмитери и витамини и служат за създаването на късоверижни мастни киселини. Ролята им не бива да се подценява, защото добрите бактерии в микробиома могат да ви предпазят не само от наддаване на тегло и дефицити на хранителни вещества, но и от развитие на сериозни хронични заболявания.
Използвани ресурси
- Kazemian, N., Mahmoudi, M., Halperin, F. et al. Gut microbiota and cardiovascular disease: opportunities and challenges. Microbiome 8, 36 (2020). https://doi.org/10.1186/s40168-020-00821-0
- Durack J, Lynch SV. The gut microbiome: Relationships with disease and opportunities for therapy. J Exp Med. 2019;216(1):20-40. doi:10.1084/jem.20180448
- Timothy W. Hand Ivan Vujkovic-Cvijin Vanessa K. Ridaura Yasmine Belkaid – Linking the Microbiota, Chronic Disease, and the Immune System; Published:September 09, 2016DOI:https://doi.org/10.1016/j.tem.2016.08.003
- Dosoky, N.S., May-Zhang, L.S. & Davies, S.S. Engineering the gut microbiota to treat chronic diseases. Appl Microbiol Biotechnol 104, 7657–7671 (2020). https://doi.org/10.1007/s00253-020-10771-0
- Wilkins, L.J., Monga, M. & Miller, A.W. Defining Dysbiosis for a Cluster of Chronic Diseases. Sci Rep 9, 12918 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-49452-y
- Ma J, Li H. The Role of Gut Microbiota in Atherosclerosis and Hypertension. Front Pharmacol. 2018;9:1082. Published 2018 Sep 25. doi:10.3389/fphar.2018.01082
