Доброто хранене е от съществено значение за силната имунна система, която може да осигури силна защита от сезонни заболявания и други здравословни проблеми. Никоя храна или добавка не може да предотврати заболяване нито е универсално решение за всички човешки болежки, но може да помогне за подкрепа на имунната система, нормалното усвояване на хранителни вещества и протичане на други процеси в организма. Различните витамини, минерали и микроелементи оказват различно значение за здравето, като има някои с конкретно влияние върху имунното здраве. Макар и да виждате нутриентите като добри или лоши, с калории или без, те могат да имат и други характеристики. Любопитно ви е да разберете какво имаме предвид? Каним ви на пътешествие в света на имунитета и храната, която го определя.
Ролята на имунната система за човека
Имунната система предпазва гостоприемника, в настоящия контекст това сме ние – хората, от патогенни организми (бактерии, вируси, гъбички, паразити и други). За да се справи с този набор от заплахи, имунната система е еволюирала и е претърпяла развитие, за да включва безброй специализирани клетъчни типове, комуникиращи молекули и функционални реакции.
Имунната система винаги е активна, осъществява надзор и наблюдение, но нейната активност се засилва, ако човек се зарази.
Тази повишена активност е придружена от повишена скорост на метаболизма, изискваща енергийни източници, субстрати за биосинтез и регулаторни молекули, които в крайна сметка трябва да си осигурим чрез диетата. Все пак тя е нашият първи и най-пълноценен източник на хранителни вещества през целия живот.
Доказано е, че редица витамини (А, В6, В12, фолат, С, D и Е) и микроелементи (цинк, желязо, мед, селен,) играят ключова роля в подпомагането на човешката имунна система и намаляването на риска от инфекции.
Други важни хранителни вещества, включително други витамини и микроелементи, аминокиселини и мастни киселини също са важни, като например омега-3, омега-6 и омега-9 мазнини.
Функции на имунната система при човека
Има четири основни функции на имунната система, които позволяват ефективна защита на гостоприемника:
- Създаване на бариера, за да се предотврати навлизането на патогени в тялото
- Идентифициране на патогени, ако те преминат през тази бариера
- Елиминиране на патогенните организми
- Генериране на имунологична памет
Бариерната функция на имунната система работи, за да предотврати навлизането на патогени в тялото от външната среда. Това включва физически бариери като кожни и лигавични слоеве (стомашно-чревен тракт, дихателни пътища, пикочо-половите пътища); химически бариери като киселинното рН на стомаха; и биологични бариери като наличието на коменсални организми върху кожата и в чревния тракт, секрети като IgA и антимикробни протеини в слюнката и сълзите).
Относно втория и третия механизъм – патогените се разпознават от клетките на вродената имунна система, като макрофаги, моноцити и дендритни клетки. Идентифицирането на патогените се получава с помощта на рецептори за разпознаване на образци (PRR), които разпознават общите молекулярни структури, които са широко споделяни от групи патогени. След разграждането на вътрешни бактерии, пептидни фрагменти, наречени антигени, се появяват на повърхността на фагоцитните клетки до антиген-специфични CD4 + помощни Т лимфоцити. Активираните помощни Т-лимфоцити се размножават и произвеждат цитокини, включително интерлевкин (IL) -2 и интерферон (IFN) -γ. IFN-y насърчава производството на антиген-специфично антитяло от В лимфоцити. Тези антитела покриват бактериите, като ги неутрализират и правят процеса на фагоцитоза по-ефективен.
Успоредно с фагоцитозата, вроденото разпознаване на имунни клетки на патогени чрез PRRs предизвиква възпалителна сигнализация, активиране на транскрипционни фактори, производство на класически възпалителни цитокини като TNF, IL-1β и IL-12. Вирусната инфекция на някои клетъчни типове насърчава освобождаването на интерферон от тип 1 (IFN-α и IFN-β) и те индуцират антивирусна резистентност, отчасти чрез активиране на естествени клетки-убийци.
Това е само бегъл поглед на повърхността, а под нея се крият много по-сложни и взаимосвързани механизми, насочващи имунитета в определена посока. Но днешната тема има друг фокус и затова се връщане към него.
Как диетата може да повлияе на имунната ви система
Имунната система функционира през цялото време, но клетките се активират от присъствието на патогени, които навлизат с определена мисия в човешкия организъм. Това активиране води до значително увеличаване на нуждата на имунната система от субстрати, осигуряващи енергия. Сред най-необходимите са глюкоза, аминокиселини и мастни киселини.
Активирането на имунния отговор индуцира производството на липидни медиатори като простагландини и левкотриени и на много различни видове протеини, включително имуноглобулини, хемокини, цитокини, цитокинови рецептори, адхезионни молекули и други. Това изисква наличие на субстрата съответно мастни киселини и аминокиселини.
Имунният отговор включва значителна клетъчна пролиферация, следователно се увеличаване и броят на имунните клетки, необходими за защита. За да се снабди с такива, организмът изисква синтез на ДНК, РНК, протеини и сложни липиди и наличността на субстрати за целта.
Аминокиселините, да вземем за пример аргинин, са предшественици за синтеза на полиамини, които имат роля в регулирането на репликацията на ДНК и клетъчното делене.
Различни микроелементи (например желязо, фолат, цинк, магнезий) също участват в синтеза на нуклеотиди и нуклеинови киселини. Някои хранителни вещества, като витамини А и D, и техните метаболити са директни регулатори на генната експресия в имунните клетки и играят ключова роля в съзряването, диференциацията и реакцията на имунните клетки.
Създаването на прооксидантна среда чрез генериране на увреждащи реактивни кислородни видове е един от елементите на вродения имунитет; домакинът се нуждае от защита срещу тях чрез класически антиоксидантни витамини (витамини С и Е) и антиоксидантните ензими (супероксиддисмутаза, каталаза и глутатион пероксидаза); а последните изискват наличие на манган, мед, цинк, желязо и селен – все важни минерали за здравето.
На теория, пълноценното хранене създава среда, в която имунната система може да реагира адекватно на предизвикателствата, независимо от естеството им. И обратното е валидно – дисбалансираното хранене създава среда, в която имунната система не може да реагира с цялата си сила и капацитет.
Добре, нека синтезираме от какво се нуждаете, за да имате добре работеща имунна система.
Протеин / белтъчини
Протеинът, с разнообразния си аминокиселинен профил, е сред най-важните хранителни вещества за здрава имунна функция. Той е необходим, за да се образуват антитела за имунния отговор при необходимост.
Някои специфични аминокиселини, като аргинин, глутамин и цистеин, са необходими в по-големи количества за заздравяване на рани и в случай, че имунната ви система е под голям стрес.
Аминокиселините са от съществено значение за производството и активирането на много имунни клетки, включително лимфоцити, естествени клетки убийци (NK-клетки) и макрофаги.
Желязо
Много хора смятат, че желязото не е полезно за здравето на имунната система, тъй като са чували някъде, че тялото по естествен път отделя желязото (извежда желязото от обращение) по време на активна инфекция. Въпреки че това е вярно, целият механизъм е много по-сложен.
Ако нямате достатъчно желязо, тогава тялото ви не може да създаде важни имунни клетки, като Т лимфоцити. Други имунни клетки, като неутрофили, се нуждаят от желязо, за да функционират нормално. А недостигът на желязо пък може да доведе до анемия, а това е сериозно здравословно състояние, нарушаващо състава на кръвните клетки и доставката на хемоглобин.
Това е част от селекцията, като може да очаквате продължението скоро отново в блога ни.
Използвани ресурси
- Military Strategies for Sustainment of Nutrition and Immune Function in the Field (1999), Chapter: 7 Nutrition and Immune Responses: What Do We Know?https://www.nap.edu/read/6450/chapter/12
- Ward R, Crichton R, Taylor D, et al. Iron and the immune system. J Neural Transm Vienna Austria 1996 2010;118:315-328. doi:10.1007/s00702-010-0479-3
- Grimm H, Kraus A. Immunonutrition – supplementary amino acids and fatty acids ameliorate immune deficiency in critically ill patients. Langenbecks Arch Surg 2001;386(5):369-376. doi:10.1007/s004230100241
- Maggini S, Wintergerst ES, Beveridge S, Hornig DH. Selected vitamins and trace elements support immune function by strengthening epithelial barriers and cellular and humoral immune responses. Br J Nutr. 2007 Oct;98 Suppl 1:S29-35. doi: 10.1017/S0007114507832971. PMID: 17922955.
- Gombart AF, Pierre A, Maggini S. A Review of Micronutrients and the Immune System-Working in Harmony to Reduce the Risk of Infection. Nutrients. 2020;12(1):236. Published 2020 Jan 16. doi:10.3390/nu12010236
- Mora JR, Iwata M, von Andrian UH. Vitamin effects on the immune system: vitamins A and D take centre stage. Nat Rev Immunol. 2008;8(9):685-698. doi:10.1038/nri2378