Алергиите са често срещан здравословен проблем, който засяга милиони хора по света. Въпреки тяхното разпространение, много митове и погрешни схващания за алергиите продължават да съществуват, което често води до объркване и лош контрол на съпътстващите симптоми. В тази публикация ще развенчаем десет често срещани мита за алергиите и ще предоставим точна информация, за да ви помогнем да разберете и управлявате по-добре това състояние, ако се сблъскате с него.
Мит 1: Алергиите са само сезонен проблем
Много хора вярват, че алергиите се появяват само през определени сезони, като пролетта или есента, когато броят на полените е висок. Докато сезонните алергии са често срещани, други алергени могат да предизвикат реакции през цялата година. Те включват прахови акари, пърхот от домашни любимци, мухъл и някои храни. Ако има специфични алергени, които ви дразнят, трябва да ги избягвате или поне да ограничавате експозицията си на такива.
Мит 2: Алергиите не са сериозни
Някои хора смятат алергиите за незначително неудобство, но те могат да имат сериозни последици за здравето и да създадат сериозен дискомфорт в работна обстановка или навън. Например хранителните алергии могат да причинят анафилаксия – тежка, животозастрашаваща реакция, която изисква незабавна медицинска помощ.
Дори алергиите, които не са животозастрашаващи, могат значително да повлияят на качеството на живот, причинявайки хронични симптоми като задръстване на синусите, главоболие и умора, постоянно течащ нос, гъгнене и други неприятни прояви.
Мит 3: Можете да израснете алергиите
Разпространено е схващането, че децата ще надраснат алергиите си. Докато при някои деца симптомите им намаляват или изчезват с възрастта, при други това не става. Всъщност някои хора развиват нови алергии като възрастни. Редовните тестове и консултации с алерголог могат да помогнат при управлението и наблюдението на алергичните състояния през целия живот.
Мит 4: Преместването в различен климат може да “излекува” алергиите
Преместването в друга област или държава може да осигури временно облекчение, ако новата среда има по-малко алергени, към които сте чувствителни. Но новите алергени на новото място могат в крайна сметка да причинят симптоми. Освен това вътрешните алергени като акари и мухъл са разпространени навсякъде и е трудно да се избяга от тях. Всеобхватните стратегии за управление са по-ефективни от преместването.
Мит 5: Всички хипоалергенни домашни любимци няма да предизвикат алергии
Терминът ‘хипоалергичен’ предполага, че определени домашни любимци няма да предизвикат алергични реакции. Въпреки това нито един домашен любимец не е напълно хипоалергичен. Всички домашни любимци произвеждат алергени в клетките на кожата, урината и слюнката си. Някои породи може да отделят по-малко или да произвеждат по-малко алергени, но алергичните индивиди все пак могат да реагират. Редовното подстригване и евентуално къпане (при породи, за които е подходящо) може да помогне за намаляване на алергените от домашни любимци.
Мит 6: Алергиите са на психосоматична основа
Алергиите често се разбират погрешно като психосоматични, което предполага, че се пораждат от връзката между тялото и ума. Алергиите обаче са физиологични реакции на имунната система към определени вещества, наречени алергени. Когато се срещне с алерген, имунната система реагира прекомерно силно, предизвиквайки симптоми като сърбеж, кихане и подуване най-често. Психологическият стрес може да изостри симптомите, но основната причина е биологична.
Мит 7: Яденето на пчелен мед може да излекува алергия
Предполага се, че консумацията на пчелен мед може да предотврати сезонните алергии чрез постепенно излагане на тялото на цветен прашец. Въпреки че тази идея е привлекателна, научните доказателства в нейна подкрепа са доста ограничени. Алергиите към полени, вдишани през дихателните пътища, са различни от поглъщането на малки количества чрез мед. Препоръчва се вместо такива неефективни средства да се направи консултация с подходящия здравен специалист, в случая алерголог, за ефективно управление на алергията.
Мит 8: Антихистамините са единственото лечение
Докато антихистамините са ефективни при облекчаване на симптомите на алергия, те не са единственото налично лечение. Други опции включват назални кортикостероиди, деконгестанти, модификатори на левкотриен и имунотерапия (алергични инжекции или таблетки). Работата с алерголог може да ви помогне да намерите най-подходящия план за лечение въз основа на тежестта и вида на вашите алергии. Те трябва първо да се тестват и да се определи типът лечение след това.
Мит 9: Алергиите и астмата не са свързани
Точно обратното – алергиите и астмата са тясно свързани. Много хора с астма също имат алергии и алергичните реакции могат да предизвикат симптоми на астма. Това състояние е известно като алергична астма. Ефективното управление на алергиите може да помогне за контролиране на симптомите на астма и обратно. Цялостната грижа често включва справяне с двете състояния едновременно, което може да изисква по-продължителни стъпки и лечение.
Мит 10: Лекарствата без рецепта са винаги безопасни
Докато лекарствата без рецепта (Over-the-Counter) за алергии като цяло са безопасни, те не са без рискове, също както другите лекарства. Продължителната употреба на някои деконгестанти, например, може да доведе до запушване на носа, което влошава симптомите. Антихистамините могат да причинят сънливост или да взаимодействат с други лекарства, да предизвикат умора и липса на концентрация. Винаги четете внимателно етикетите и брошурите, и се консултирайте с личния си лекар, за да сте сигурни, че лекарствата без рецепта са подходящи за вашите специфични нужди.
Как става диагностицирането на алергии?
Медицинска история
Първата стъпка в диагностицирането на алергии е да седнете със здравен специалист, за да обсъдите подробно вашите симптоми и история. Този разговор е ключов. Ще говорите кога се появяват вашите симптоми, колко тежки са те и какво мислите, че може да ги задейства. Например, забелязвате ли кихане и сърбящи очи през пролетта или след консумация на определени храни? Разбирането на семейната ви история на алергии или астма също може да предостави важни улики.
Задълбочен физически преглед
След това лекарят провежда физически преглед. Те ще проверят кожата, очите, носа, гърлото и белите дробове за признаци на алергични реакции. Те могат да потърсят сигнални признаци като екзема, копривна треска или носни полипи, всички от които могат да показват алергично състояние.
Тестване за алергия
Тест с убождане на кожата
Един от най-разпространените методи за диагностициране на алергии е кожният прик тест. По време на този тест малки количества предполагаеми алергени се въвеждат в кожата ви с помощта на малка игла. Ако сте алергични към дадено вещество, в рамките на 15-20 минути ще се появи изпъкналост или зачервяване. Този тест е особено полезен за идентифициране на алергии към полени, акари, пърхот на домашни любимци и определени храни.
Интрадермален тест
Понякога кожният тест не е достатъчен. В тези случаи може да се извърши интрадермален тест. Тук малко количество от алергена се инжектира точно под кожата ви. Този тест е по-чувствителен и може да помогне при диагностицирането на алергии, когато резултатите от теста за убождане на кожата са недостатъчно ясни.
PATCH тест за алергии
При съмнение за контактен дерматит, тестът с пластири е правилният начин. Алергените се нанасят върху пластири, които след това се поставят върху кожата ви за 48 часа. Този тест помага за идентифициране на забавени алергични реакции, предоставяйки ценна информация за възможни кожни алергии.
Специфичен IgE кръвен тест
Ако кожните тестове не са опция – например, ако имате тежка екзема или приемате антихистамини – кръвните тестове могат да дойдат на помощ. Специфичният IgE кръвен тест измерва нивото на IgE антитела към определени алергени в кръвта ви. Това може да бъде чудесна алтернатива на кожните тестове.
Тестът ImuPro
Тестът ImuPro е пример за специфичен IgG тест, който има за цел да идентифицира хранителна чувствителност чрез измерване на IgG антитела към широка гама от храни. Тестът включва кръвна проба, която се анализира за реакции на IgG антитела към различни хранителни антигени, като резултатите се използват за създаване на профил на потенциална чувствителност към храни.
След потвърждаване на проблемните храни, обикновено се преминава към елиминационна диета, която включва премахване на подозрителни храни за определен период от време, след което се прави повторното им въвеждане една по една, като същевременно се наблюдават симптомите. Този метод помага да се идентифицират хранителните тригери чрез директно наблюдение на промените в симптомите.
Източници
American Academy of Allergy, Asthma & Immunology. (2019). Anaphylaxis. Retrieved from https://www.aaaai.org/conditions-and-treatments/allergies/anaphylaxis
Sicherer, S. H., & Sampson, H. A. (2014). Food allergy: Epidemiology, pathogenesis, diagnosis, and treatment. Journal of Allergy and Clinical Immunology, 133(2), 291-307. doi:10.1016/j.jaci.2013.11.020
Togias, A. (2003). Rhinitis and asthma: Evidence for respiratory system integration. Journal of Allergy and Clinical Immunology, 111(6), 1171-1183. doi:10.1067/mai.2003.1594
