Около 20% от населението може да бъде засегнато от синдрома на раздразнено дебело черво, като по-често от него страда нежната половина. Появата на някакви симптоми се установява при жени около 35-годишна възраст.
Дори и да звучи страшно, той не причинява сериозни или трайни проблеми с дебелото черво, но може да ви накара да изпитвате голям дискомфорт и неприятни болки, както и посещения на тоалетната.
Причини за синдром на раздразнено дебело черво
Те могат да се търсят в различни фактори, като стрес в ежедневието, който провокира търсенето на храни като шоколад, газирани напитки, алкохол и други.
Освен тях, за раздразнено дебело черво могат да допринесат хормоналните промени при жените по време на предменструалния синдром.
По-често причините за чревни неразположения са:
- Небалансирана микрофлора, което може да се дължи на предишна инфекция;
- Липса на необходимите витамини и минерали, които укрепват лигавицата на вашето дебело черво;
- Липса на ензими, които разграждат постъпилата храна;
- Нездравословни храни в менюто като захарни изделия, пържени храни, мазнини;
- Дефицит на полезни бактерии като бифидобактерията. Tе са от полезните бактерии в стомашно-чревния тракт и са необходими на вашето дебело черво за подсилване на имунитета и по-устойчива чревна лигавица.
Рискови фактори за синдром на раздразнено дебело черво
Ако попадате в групата на жени около 35 години, ако някой от семейството или рода ви страда от същия синдром, то е напълно възможно да имате фамилна обремененост.
Установени са клинични случаи, при които проблеми с дебело черво са съпътствани от депресия или тревожност. Други изследвания установата и комбинация на синдрома с други заболявания на гастроинтестиналния тракт.
Какво всъщност се случва при човек със синдром на раздразнено дебело черво?
Това е състояние на повишена активност на мускулите му, при което следват промени в автономната нервна система. Появяват се спазми на гладката мускулатура в дебелото черво, което завършва със запек.
Но това не е всичко – при продължително задържане на отпадните екскременти се раздразва допълнително лигавицата. Toва може да предизвиква отделяне на повече течност и слуз, а за завършек – и диария.
Клиничната картина се познава с коремни коликообразни болки, променлива локализация и интензитет. Възможно е да се обострят и от определени храни при лактозна или глутенова непоносимост.
А ето и кои са симптомите, по които да разграничите евентуален проблем във вашето дебело черво.
Симптоми за синдром на раздразнено дебело черво
Подуването и тежестта в корема са от първите сигнали, придружени с образуване на газове. Освен тях, може да възникнат затруднения при изхождане, промяна във вида и формата на екскрементите, както и редуване на диария с констипация.
Според индивидуалното състояние на засегнатото дебело черво, симптомите са с различна изразеност и проява. Задължителен е преглед при специалист, който да извърши необходимите изследвания, както и да разграничи наличието на други заболявания, предизвикващи проблеми с червото.
Диагностицирането на засегнато дебело черво се осъществява въз основа на критериите за наличие на постоянни и рецидивиращи оплаквания за определен период. Освен тях, коремната болка и проблемите с изхождането са другите параметри за диагностика.
Коригирането на нарушения в раздразненото дебело черво не е невъзможна задача, ако успеете да предприемете мерки навреме. Това ще рече да обърнете внимание на храненето си, на времето за почивка и да спрете всякакви медикаменти, които може да предизвикат състоянието на раздразнено дебело черво.
Много важно е за вас да разберете дали нямате лактозна непоносимост, която предизвиква запек, диария или метеоризъм след консумация на мляко. Симптомите на непоносимостта към лактоза и на синдрома на раздразнено дебело черво се припокриват и при лечение на последното се изключва млякото.
Всъщност това е единствената храна, която не трябва да се консумира при раздразнено дебело черво. А кои трябва?
Хранителен режим – съвети и препоръки за здраво дебело черво
Не просто препоръчително, а задължително е менюто да се обогати с източници на целулоза, повече зеленчуци, храни, богати на фибри, кисело мляко и някои варива (без боб).
Приемът на пробиотици в това отношение може да се окаже решаващ за успешно лечение на синдрома на проблемно дебело черво. Tова е естествен начин да му осигурите така необходимите непатогенни микроорганизми.
Тяхната роля е ключова за осъществяване на предпазната функция на вашето дебело черво. Затова е добре да си набавите тези пробиотични бактерии, които се колонизират и произвеждат важни ензими и биопродукти. Пример за такива полезни бактерии са лактобацилите.
В самото лечение може да очаквате да присъстват следните медикаменти:
- Спазмолитици – те спомагат за отпускане на циркулярната мускулатура и облекчават дискомфорта в корема. Те не трябва да се приемат продължително, защото се привиква към тях;
- Медикаменти против диария;
- Лаксативи – в случай на запек, за стимулиране на естествено изхождане;
- Медикаменти против газове – за облекчаване на подуването и тежестта в корема.
Каквито и лекарства да се наложи да вземате, постарайте се да направите промени в хранителния си режим така, че да не се налага отново да стигате до лекарския кабинет със страдащо дебело черво.
Чистото и богато на влакнини и растителни фибри хранене, както и пробиотиците, ще ви спестят борбата със синдрома на деформираното дебело черво.
Помнете, че храносмилателната система е една от най-важните във вашия организъм и трябва да я щадите, за да живеете по-добре и да бъдете по-здрави.
