Хипертонията е водещата, предотвратима причина за преждевременна смърт в световен мащаб, като приблизително всеки трети човек страда от хипертония (1). В дългосрочен план високото кръвно налягане уврежда важни органи като сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и бъбреците. Последващите заболявания като инфаркт на миокарда, инсулт, периферна артериална оклузивна болест, увреждане на ретината или увреждане на бъбреците са резултат от увредените съдове, причинени от високото кръвно налягане.
Възпалението е отличителен белег на хипертонията и съществуват доказателства, че хроничното нискостепенно възпаление допринася за развитието на сърдечно-съдови заболявания, включително и на хипертония. Ендотелиалната дисфункция, оксидативният стрес, цитокините, възпалителните фактори и микробиома на червата, взаимодействат по изключително сложен начин (6). Следователно намаляването на възпаленията допринася за успешната превенция и управление на хипертонията. Системното възпаление може да бъде предизвикано и от храната. Протеините или протеиновите съединения, които се срещат в храната, могат да предизвикат имунен отговор на организма. Имунната система взаимодейства с хранителните протеини и техните производни, и генерира специфични IgG антитела, които се свързват с хранителни частици и след това предизвикват възпалителен отговор, което може да доведе до различни симптоми или заболявания, едно от които е и хипертонията. По този начин непрекъснатата и многократна консумация на едни и същи храни, които предизвикват реакции на свръхчувствителност, медиирани от IgG, може да насърчи и поддържа тихи възпаления в организма. Следователно, IgG-медиираната хранителна свръхчувствителност може да бъде отключи симптоматика, при устойчива на лекарства хипертония. В скорошно проучване с пациенти с хипертония беше показано, че хипертонията корелира с по-високи стойности на IgG и IgA и по-ниски стойности на IgM (7).
Друго ключово проучване, проведено с ImuPro, сравнява две групи деца (деца със затлъстяване и деца с нормално тегло). Кръвните проби бяха тествани за специфични IgG антитела и възпалителния маркер С-реактивен протеин (CRP). При децата със затлъстяване се открихаа два и половина пъти повече IgG антитела срещу определени храни в сравнение с децата в нормален диапазон на тегло. Също така при децата със затлъстяване се откриха три пъти по-високи нива на CRP, в сравнение с децата с нормалнато телесно тегло. Излишъкът от IgG хранителни антигени се свързва с възпалително пред-атеросклеротично увреждане, което е една от причините за възникване на вторична хипертония. Установено е, че специфичните за храната IgG антитела са тясно свързани с проявата на системно възпаление от нисък клас и с повишеното систолно кръвно налягане (8). Допълнителни изследвания сочат връзката между CRP като основен маркер на възпалението и повишените IgG антитела:
– Затлъстелите пациенти с IgG-положителни анти-Saccharomyces cerevisiae антитела (ASCA) имат както по-високи стойности на CRP, така и повишена телесна мастна тъкан (9).
– Потискането на чревното възпаление и възстановяването на чревната бариера води до намаляване на индуцираната от храната имунна реакция и възпаление (10).
– Серумният CRP маркер е свързан със специфичните за храната IgG антитела и активността на заболяването при пациенти с анкилозиращ спондилит (11).
– При болестта на Крон високата стойност на CRP е свързана с увеличен брой IgG-позитивни храни (12).
От разгледаните проучвания може да се заключи, че специфичните за храните IgG антитела медиират възпалителни реакции, които са свързани с повишен CRP, маркер който има централна роля в патогенезата на хипертонията (13–15).
Има данни от нарастващ брой проучвания, показващи, че елиминирането на IgG-реактивна храна води до подобрения и облекчаване на симптомите при голямо разнообразие от заболявания, със споделени възпалителни пътища (синдром на раздразненото черво, хронична диария, мигрена и главоболие, автоимунни заболявания, затлъстяване, психични разстройства, астма, алергични кожни заболявания, алергичен ринит или анкилозиращ спондилит). Въз основа на тези данни може да се очаква, че индивидуализираната елиминационна диета, изключваща IgG-реактивни храни, ще окаже благоприятен ефект върху кръвното налягане при пациентите с хипертония.
Литература:
1. Mills, K. T. et al. Global Disparities of Hypertension Prevalence and Control: A Systematic Analysis of Population-Based Studies From 90 Countries. Circulation 134, 441–50 (2016).
2. Nosalski, R., McGinnigle, E., Siedlinski, M. & Guzik, T. J. Novel Immune Mechanisms in Hypertension and Cardiovascular Risk. Curr. Cardiovasc. Risk
Rep. 11, (2017).
3. Harrison, D. G. et al. Inflammation, immunity, and hypertension. Hypertens. (Dallas, Tex. 1979) 57, 132–40 (2011).
4. De Miguel, C., Rudemiller, N. P., Abais, J. M. & Mattson, D. L. Inflammation and hypertension: new understandings and potential therapeutic targets. Curr. Hypertens. Rep. 17, 507 (2015).
5. Dinh, Q. N., Drummond, G. R., Sobey, C. G. & Chrissobolis, S. Roles of inflammation, oxidative stress, and vascular dysfunction in hypertension. Biomed Res. Int. 2014, 406960 (2014).
6. Barrows, I. R., Ramezani, A. & Raj, D. S. Inflammation, Immunity, and Oxidative Stress in Hypertension-Partners in Crime? Adv. Chronic Kidney Dis. 26, 122–130 (2019).
7. Wang, X. et al. Relationship of serum immunoglobulin levels to blood pressure and hypertension in an adult population. J. Hum. Hypertens. 32, 212–218
(2018).
8. Wilders-Truschnig, M. et al. IgG antibodies against food antigens are correlated with inflammation and intima media thickness in obese juveniles. Exp. Clin.
Endocrinol. Diabetes 116, 241–5 (2008).
9. Salamati, S., Martins, C. & Kulseng, B. Baker’s yeast (Saccharomyces cerevisiae) antigen in obese and normal weight subjects. Clin. Obes. 5, 42–7 (2015).
10. Xiao, N. et al. Food-specific igGs are highly increased in the sera of patients with inflammatory bowel disease and are clinically relevant to the pathogenesis. Intern. Med. 57, 2787–2798 (2018).
11. Niu, Q. et al. Association between food allergy and ankylosing spondylitis An observational study. Med. 98, (2019).
12. Kawaguchi, T. et al. Food antigen-induced immune responses in Crohn’s disease patients and experimental colitis mice. J Gastroenterol 50, 394–406
(2015).
13. Bautista, L. E., Vera, L. M., Arenas, I. A. & Gamarra, G. Independent associa tion between inflammatory markers (C-reactive protein, interleukin-6, and
TNF-alpha) and essential hypertension. J. Hum. Hypertens. 19, 149–54 (2005).
14. Nandeesha, H., Bobby, Z., Selvaraj, N. & Rajappa, M. Pre-hypertension: Is it an inflammatory state? Clin. Chim. Acta 451, 338–342 (2015).
15. Dodson, P. M. & Shine, B. Retinal vein occlusion: C-reactive protein and arterial hypertension. Acta Ophthalmol. 62, 123–30 (1984).
