Захарната болест, както често наричаме диабета, е състояние, от което много хора се страхуват само като го чуят. Комбинация от наследствени, хранителни и хормонални фактори води до развиване на определен тип диабет, който се третира различно според особеностите му.
Дефиниция
Diabetes mellitus, както е името на заболяването, произлиза от гръцката дума diabetes – преминавам през, и латинското mellitus – сладък като мед. Неслучайно сладкото е намесено тук, защото основният признак за диабет е захарта в урината.
При захарния диабет се регистрират високи нива на кръвната захар, което може да се дължи на липса или недостиг на хормона инсулин. При диабет втори тип например тялото произвежда достатъчно от този хормон, но не може да го използва пълноценно.
Доста често ще споменаваме инсулина в тази статия, защото той е ключовото вещество в няколко процеса. Той превозва глюкозата – вече разградените въглехидрати, в мускулите, чернодробните и мастните клетки. Също така, инсулинът регулира освобождаването на глюкоза от черния дроб и в какви количества попада в кръвта. Това е единственият хормон, който може да свърши тази важна задача.
Видове диабет
Освен най-често срещаните видове – тип I и II, се различават още:
Преддиабетно състояние или метаболитен синдром – за него са характерни наднормено тегло, по-силно изразена инсулинова резистентност и високо кръвно налягане.
Гестационен диабет – до това състояние се стига по време на бременност, когато инсулинът е с намалена ефективност. Възможно е да се появи при жени, които имат близки роднини с тази болест.
Вторичен – след прием на медикаменти, съдържащи кортизол, при заболяване на панкреаса или на тироидните жлези може да се развие вторичен диабет.
Фокусът на материала са двата основни и най-разпространени типа – I и II. Изучаването на болестта и заболелите от нея дава възможност да се определи група от рискови фактори за поява на диабет. При наличие на наднормено тегло, високо кръвно налягане и големи количества липиди, то е твърде вероятно да се развие диабет.
Развитие на диабет тип I
Бета клетките на панкреаса произвеждат инсулина, който е така необходим за транспортиране на глюкозата, но при диабет тип I е налице автоимунна реакция. Тя се изразява в унищожаване на бета клетките и прекратяване производството на хормона, което очертава една условност – ежедневно трябва да се приема инсулин, за да се поддържа обмяната на веществата.
Честото уриниране, непрестанна и силна жажда, раздразнителност, бавнозарастващи рани са само част от симптомите на диабет тип I. Има доказана генетична предразположеност за развитието му от хора, които имат близки роднини диабетици.
Никой не е застрахован от това заболяване, което обикновено се проявява в по-ранна възраст, но не е изключено да засегне и възрастни. Възможно е тип I да възникне след екстремно високи нива на глюкозата. Това състояние е познато като диабетна кетоацидоза, която се появява при разграждане на мазнини, белтъци и въглехидрати до глюкоза. Страничният продукт на този процес е отделяне на ацетонови вещества, които са опасни за организма.
Както вече споменахме, при този тип диабет е необходимо всекидневно инжектиране на инсулин, като задължително трябва да се обърне внимание на хранителния и двигателния режим. Страдащите от диабет, които са на инсулин, трябва да следят приема на въглехидрати и назначените дози от хормона, както и да съблюдават своя гликемичен индекс. Последният има пряко отношение към регулирането на кръвната захар.
Освен балансираното хранене, физическата активност ще ви помогне да редуцирате теглото си, да намалите кръвната захар и необходимостта от инжекции инсулин. Не трябва да мислите постоянно за заболяването и да се измъчвате, защото не е изяснена причината за него, но поне може да се контролира.
Развитие на диабет тип II
Докато при диабет от първи тип тялото не може да произвежда инсулин, болните от тип II или нямат достатъчно от хормона, или тялото им не отговаря правилно на производството му. Разликата между двата типа диабет е, че при втори тип имаме производство на хормона от организма, но неефективното му усвояване е факт.
И при двете разновидности резултатът е сходен – хормонът не може да достави глюкоза на клетките и в кръвта се натрупва прекалено много кръвна захар. Класическите симптоми при диабет от втори тип са:
- Прекомерна жажда
- Чести позиви за уриниране
- Постоянно чувство на глад
Обикновено болните от този тип диабет са над 40-годишна възраст, с наднормено тегло и липса на двигателна активност. Сред рисковите фактори са генетичното унаследяване и наднорменото тегло, като често болестта е съпровождана от инсулинова резистентност.
За овладяването му се предписват физически упражнения, специален хранителен режим и контрол на кръвната захар. Ако нивата ѝ не се понижат за даден период, то може да се премине към лекарствени медикаменти.
Стресът, градската среда и замърсяването на храните също са отключващи фактори за диабет втори тип. Докато теглото и индекса на телесна маса могат да се контролират и променят от човека, възрастта и генетиката не могат. Освен тези фактори се смята, че липсата на достатъчно сън също оказва влияние върху метаболитните процеси и тяхното ефективно осъществяване.
Считано от 2011 година насам, учени са открили повече от 36 гена, които имат роля за развитие на диабет тип II[1]. Те оформят само 10% от целия наследствен профил на болестта.
Не са малко и медицинските предпоставки и други заболявания, които предразполагат към развиване на диабет – хипертиреоидизъм, гестационен диабет, прием на бета блокери и глюкокортикоиди се свързват с появата на захарна болест.
Диагностициране и превенция
Приетите стойности на кръвната захар са както следва:
Кръвна захар mg/dl | Нормални | Влошени | Диабет |
На гладно | < 110 | 110-125 | ≥126 |
По всяко време | ≥ 200 |
За да се извърши диагностициране се прави изследване на кръвната захар. За здрави хора, нивата ѝ на гладно трябва да са между 6,01 ммол/л и 7,8 ммол/л два часа след хранене. Измерването се прави след поне 8 часа без прием на храна/измерено 2 пъти.
Прилагаме и диагностичните критерии за диабет по данни на СЗО за 2006 година[2].
Състояние | Глюкоза след 2 часа | Глюкоза на гладно | HbA1c |
mmol/l (mg/dl) | mmol/l (mg/dl) | % | |
Нормална | <7.8 (<140) | <6.1 (<110) | <6.0 |
Нарушена гликемия на гладно | <7.8 (<140) | ≥ 6.1(≥110) & <7.0(<126) | 6.0–6.4 |
Нарушен глюкозен толеранс | ≥7.8 (≥140) | <7.0 (<126) | 6.0–6.4 |
Захарен диабет | ≥11.1 (≥200) | ≥7.0 (≥126) | ≥6.5 |
В следващ материал по темата ще разгледаме подробно какви са възможностите за скрининг, хранителен режим и предписвани лекарства в двата типа диабет.
[1] Genetics of type 2 diabetes: pathophysiologic and clinical relevance, p. 679-692
[2] Definition and Diagnosis of Diabetes Mellitus and Intermediate Hyperglycaemia, p. 21-22