За здравите хора, приемът на фруктоза не е никакъв проблем и е абсолютно безопасен. При нормални обстоятелства, консумацията на фруктоза не предизвиква здравословни проблеми. Тя не води до покачване на кръвната захар и затова най-често се използва за направата на диетични продукти.
Среща се още и в меда, както и в мармалади и сладка, бисквити и кексове и други продукти, за които не предполагате наличието на фруктоза.
Фруктоза – какво представлява
Тя представлява монозахарид, който се използва от тялото за производство на енергия. Наричана е още плодова захар, тъй като се съдържа в много плодове.
За разлика от глюкозата, черният дроб усвоява фруктоза два пъти по-бързо и не изисква намесата на инсулин. Това я прави подходяща за диабетици, но в малки количества.
От много публикации по темата се създава погрешно впечатление за формите на непоносимост. Необходимо е да се прави разлика между генетично обусловения недостиг на ензимът алдолаза В и дефект в транспорта на фруктоза.
Непоносимостта към фруктоза се дължи на недостиг на ензим алдолаза В. Той е отговорен за превръщането на фруктозо-1-фосфата в глицералдехид и дихидроксиацетон фосфат. Ако ензимът е ограничен по генетични причини се стига до натрупване на първото съединение с повишен риск от токсичен ефект.
Освен непоносимостта съществува и друго състояние, което може да се появи при неправилна абсорбация на фруктоза в тънкото черво.
Малабсорбцията на фруктоза се развива вследствие на ограничен капацитет на транспортния белтък GLUT5. Постъпилата в дебелото черво фруктоза се разгражда от бактерии, а продуктите от ферментацията ѝ могат да предизвикат подуване, газове и болки в стомаха.
Вредна или не – нож с две остриета
Клиничната картина на фруктозна нетърпимост се характеризира с образуване на хепатотоксични метаболити, които причиняват хипогликемия.
В днешния свят на рафинирани въглехидрати, повечето хора приемат не фруктоза, а под формата на глюкозо-фруктозен сироп – HFCS (high fructose corn syrup). Той се получава чрез хидролиза на царевично нишесте и буквално прелива от фруктоза.
И за да е пълна трагедията, потреблението на HFCS се е увеличило 3 пъти за разлика от трапезната бяла захар, която все повече хора избягват.
Да се върнем на главния въпрос: в малки количества тя няма да ви навреди, но проблемът е налице, когато ежедневно консумираното количество надхвърля 10% от калорийния прием. За 2000 калории това означава 50 грама фруктоза на ден.
Както споменахме в началото, тя не изисква секреция на инсулин, но не стимулира и производството на лептин. Последният е познат като хормон на ситостта, защото изпраща сигнал към мозъка да спрем да се храним. Затова я нарекохме нож с две остриета.
Ако количествата фруктоза станат по-големи от нормалното, тя става опасна за здравето. Черният дроб се опитва да се справи с преработването ѝ, но когато количествата са големи тя се преработва в мазнини, а от там се покачват и нивата на триглицеридите.
А при богато на транс и наситени мазнини хранене, опасността става все по-голяма. При такова хранене се увеличава и рискът от развитие на лептинова резистентност, а това вече е много сериозен проблем.
Не на последно място, повишената концумация на фруктоза е една от основните причини за възникване на сърдечно-съдови проблеми при хора с диабет.
Симптоми на фруктозна непоносимост
Може да се наблюдава разнообразие от симптоми като:
- Повръщане, изпотяване и тръпки;
- Издуване на корема;
- Апатия;
- Припадъци;
При установена непоносимост следва да се внимава с нискокалоричните храни и добавки, които съдържат сорбитол. При неговото разграждане се образува фруктоза, което може да доведе до метаболитни кризи при някои хора.
Кризисното желание за сладко пък може да е предизвикано от недостиг на триптофан, който е блокиран при натрупана фруктоза. Това е характерен симптом при нарушена абсорбция, водеща до неистово желание за сладкиши.
Диагностициране на непоносимост и малабсорбция
Мутациите в гена на алдолаза В могат да допринесат за намалена активност на ензима, а те могат да бъдат установени с помощта на молекулярен генетичен тест.
Ако смятате, че сте се сдобили с непоносимост към фруктоза, то първо трябва да изследвате трите най-чести мутации на гена. Това са А149Р, А174D И N334K. При наличие на две от тях се потвърждава наличието на заболяване.
Разграничаването на непоносимост и нарушена абсорбция е от ключово значение за правилна терапия. За първото състояние има един възможен и успешен подход – избягване приема на фруктоза с храни.
С особено внимание трябва да се подхожда при малки деца до 2-3 години, следвайки специална диета.
Диагностиката в случай на нарушена абсорбция на фруктоза се извършва с дихателен тест за отчитане на Н2.
Облекчаването на такива състояния е възможно, ако се проследи баланса на микроелементи в организма чрез минерален профил. Дори при тежка непоносимост към фруктоза може да се постигне ефективно лечение с помощта на елиминационна диета, повече физическа активност и използване на естествени натурални подсладители.
