Разбиранията ни за пробиотиците (и не само) се променят с всяка изминала година – и то с основание. Отдавна отмина времето, когато терминът „пробиотици“ се свързваше единствено с киселото мляко и общото укрепване на храносмилателната система. Днес говорим за специфични пробиотични щамове, които въздействат върху конкретни състояния – от тревожност и безсъние до метаболитен синдром и кожни проблеми. Благодарение на новите изследвания, навлизаме в ерата на персонализирана микробна терапия, в която всяка бактерия има своя уникален “профил“ и цел.
В тази статия ще разгледаме най-новите научни открития, свързани с щамовете от родовете Lactobacillus, Bifidobacterium и други нововъзникващи микроорганизми с потенциал в терапевтичната практика. Ще отговорим на въпроси като:
- Кои пробиотични щамове показват ефект върху психичното здраве?
- Какви резултати дават клиничните изпитвания при автоимунни и възпалителни заболявания?
- И кои са звездните пробиотици в най-новите формули за метаболитна регулация, сън и имунна устойчивост?
С нарастващия интерес към оста микробиом–мозък–имунитет, съвременните пробиотици вече не са просто добавки – те са биологично активни агенти, които могат да променят хода на болести, да облекчат симптоми и да подпомогнат възстановяването в критични здравни състояния. Отправяме поглед към света на най-новите щамове, за да видим какво наистина казва науката.
Пробиотиците – какво знаем до момента?
Пробиотиците са живи микроорганизми, които приети в достатъчни количества, носят здравословна полза за организма. Най-често става дума за бактерии от родовете Lactobacillus, Bifidobacterium, Streptococcus, както и някои дрожди, например Saccharomyces boulardii. Дълго време се е смятало, че основната им роля се свежда до поддържане на здравословен баланс в червата, особено след антибиотично лечение. Но днес науката открива много по-дълбока взаимовръзка между пробиотичните щамове и цялостното здравословно състояние на човека.
Съвременната микробиология разграничава стотици щамове, като всеки има специфично поведение, устойчивост, място на действие и ефект върху здравето. Това означава, че не всички пробиотици са еднакви, дори ако принадлежат към един и същ вид. Например Lactobacillus rhamnosus GG и Lactobacillus rhamnosus GR-1 имат различни механизми на действие и таргетират различни проблеми – съответно стомашно-чревни и урогенитални.
Новите щамове и какво ги прави различни
С развитието на геномиката и технологиите за секвениране, изследователите могат да идентифицират нови, високоспециализирани пробиотични щамове, които взаимодействат с човешкото тяло по уникални начини. Днешните открития не се ограничават до „полезни бактерии“ в общ смисъл, а се фокусират върху точно определени механизми – като модулация на имунната система, влияние върху психичното здраве чрез оста мозък-черва, или дори подобрение на метаболитния контрол при предиабет и затлъстяване.
Някои от най-новите и обещаващи пробиотични щамове включват:
- Lactobacillus plantarum PS128 – с проучвания за подобрение на настроението, намаляване на тревожността и подкрепа при невродегенеративни състояния.
- Bifidobacterium longum 1714 – с доказано влияние върху нивата на стрес и когнитивната функция.
- Lactobacillus reuteri DSM 17938 – особено полезен при колики при кърмачета, както и при възпалителни състояния на червата.
- Akkermansia muciniphila (pasteurized form) – един от най-революционните щамове, асоцииран с подобряване на инсулиновата чувствителност и метаболитното здраве.
Разликата тук не е само в името, а в способността на тези щамове да бъдат прецизно таргетирани спрямо индивидуални здравословни нужди. Изследванията вече не разглеждат общо приложение като „пробиотици при подут корем“, а анализират конкретни щамове при синдром на раздразненото дебело черво, автоимунни състояния, депресивни състояния или дори кожни проблеми като акне.
Акценти от последните научни публикации: какво знаем за новите щамове?
През последните две години вниманието на микробиолози и гастроентеролози се насочва към по-рядко изучавани, но изключително перспективни пробиотични щамове. Сред тях се открояват:
- Akkermansia muciniphila – свързана с подобряване на метаболитни показатели при хора с инсулинова резистентност, диабет тип 2 и затлъстяване; публикации в Nature Medicine и Cell Host & Microbe от 2023 и 2024 подчертават значимото ѝ въздействие върху чревната бариера и възпалителните маркери.
- Faecalibacterium prausnitzii – доказано противовъзпалително действие, особено при пациенти с болест на Крон. Изследвания от Франция и Германия потвърждават потенциала ѝ като „следващо поколение пробиотик“.
- Lactiplantibacillus plantarum PS128 – нов щам със силно изразено действие върху невротрансмитерите допамин и серотонин. Приложение при неврологични състояния и поведенчески проблеми се изследва активно.
- Bifidobacterium longum 35624 – добре позната група бифидобактерии, с нов ефективен щам при синдром на раздразненото черво и тревожност, с дългосрочни резултати при редовен прием.
- Limosilactobacillus reuteri е още една полезна пробиотична бактерия, която може да подкрепи здравето на човека чрез увеличаване на транскрипцията на ген и секрецията на хормони в червата. Проучването е публикувано през 2025 г. в The FASEB Journal.
- Пробиотичният бактериален щам Lactobacillus Johnsonii CNCM I-4884 (с подобрено анти-гиардия действие), се оказва по-ефективен за лечение на чревната инфекция от други. Той действа като предотвратява развитието на паразита и дори има противовъзпалителен ефект върху червата.
Един от авторите на цитираните проучвания – д-р Робърт Бритън от Baylor College of Medicine казва:
„Хората обикновено смятат, че пробиотиците имат ефект само върху червата по отношение на намаляване на диарията, запек или възпаление, но нашите резултати отварят нова парадигма за това как пробиотиците биха могли да имат системни ефекти върху цялото тяло.
Изследванията показват, че комбинацията от класически щамове с новооткрити може да доведе до синергичен ефект, особено при пациенти със сложни състояния като метаболитен синдром, хронично възпаление и автоимунни разстройства.
Потенциални области на приложение на новите щамове
Докато традиционните пробиотици се използват основно за поддържане на чревното здраве и облекчаване на стомашни неразположения, новите щамове разширяват терапевтичния хоризонт в посоки, които до скоро се смятаха за неприложими за пробиотична терапия. Сред новите възможни приложения виждаме:
- Подкрепа при метаболитни заболявания: нови щамове като Akkermansia muciniphila и Christensenella minuta се разглеждат като метабиотици с потенциал да модулират телесното тегло, инсулиновата чувствителност и липидния профил.
- Невропсихично здраве: концепцията за „психобиотици“ добива популярност, като се изследват щамове, въздействащи върху оста черва–мозък и регулиращи нивата на стрес, тревожност и депресия.
- Кожно здраве: пробиотиците вече се прилагат като подкрепа при акне, атопичен дерматит и розацея, с обещаващи резултати от клинични проучвания върху щамове от рода Lactobacillus reuteri.
- Подсилване на имунния отговор при възрастни хора: нови щамове се проучват като имуномодулираща подкрепа, особено в контекста на стареене и хронични заболявания.
Данни от клиничната практика: Първи резултати от прилагане на новите пробиотици
Докато лабораторните и предклинични изследвания дават сериозни основания за положително действие, именно реалната употреба в клинични условия потвърждава ползите от новите пробиотични щамове. Няколко значими проучвания между 2022 и 2024 г. дават светлина върху практическата им ефективност:
- В рандомизирано клинично изследване, публикувано в The Lancet Gastroenterology, пациенти с диагноза синдром на раздразненото черво (IBS), приемали Bifidobacterium longum 35624, са показали 60% намаление на симптомите след 8 седмици редовен прием – без значими странични ефекти.
- В контролирана пилотна програма в Белгия Akkermansia muciniphila е приложена на пациенти с метаболитен синдром. Резултатите показват статистически значимо подобрение в инсулиновата чувствителност и намаляване на маркерите за възпаление (CRP).
- Lactobacillus rhamnosus GG и Lactiplantibacillus plantarum PS128 вече се използват в педиатрични и психиатрични практики с положителни ефекти при деца с аутизъм и хиперактивност – благодарение на въздействието върху микробиома и невротрансмитерния баланс.
- В Германия се провежда текущо проучване, проследяващо ефекта на Faecalibacterium prausnitzii при пациенти с хроничен колит – първите данни сочат намаление на броя пристъпи и подобрена чревна бариерна функция.
Персонализирани пробиотици и бъдещето на микробиомната терапия
Една от най-вълнуващите посоки в развитието на пробиотичната сфера е създаването на персонализирани пробиотици – продукти, създадени спрямо индивидуалния микробиомен профил на пациента. С напредъка на ДНК секвенирането и достъпността на тестове за анализ на чревната флора (чрез фекални проби), специалистите вече могат:
- Да определят кои щамове липсват или са дефицитни в организма
- Да предвидят ефекта от определени пробиотици спрямо конкретни състояния
- Да изготвят индивидуализирани протоколи, насочени към балансиране на микробиома, поддържане на имунната функция и модулиране на метаболитни процеси
Едновременно с това се развиват и постбиотици – метаболити, произведени от пробиотици, които могат да се приемат директно, и симбиотици – комбинирани формули с пребиотици и пробиотици, засилващи ефекта на щамовете.
А ако и вие искате да развивате знанията си и да подпомагате здравето си по най-добрия начин, следете нашия блог за нови информативни материали като този. Нашето обещание към вас е да получавате достоверна, актуална и експертна информация по въпроси, свързани с хранителни непоносимости и алергии, пробиотици, пребиотици и симбиотици, хранителни планове и всичко, свързано с тях.
Надяваме се този материал да ви е бил интересен и полезен. Екипът на ImuPro Bulgaria е насреща, ако имате затруднения с изграждането на хранителен режим според вашите индивидуални нужди и поносимост, както и избора на пробиотици.
Източници
Di Rienzi SC, Danhof HA, Forshee MD, Roberts A, Britton RA. Limosilactobacillus reuteri promotes the expression and secretion of enteroendocrine- and enterocyte-derived hormones. The FASEB Journal. 2025; 39:e70408. doi:10.1096/fj.202401669R
Boucard A.-S. et al. (2025). Isolation of derivatives from the food-grade probiotic Lactobacillus johnsonii CNCM I-4884 with enhanced anti-Giardia activity. Gut Microbes. DOI : https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/19490976.2025.2474149#d1e559
Ignatyeva O, Tolyneva D, Kovalyov A, Matkava L, Terekhov M, Kashtanova D, Zagainova A, Ivanov M, Yudin V, Makarov V, Keskinov A, Kraevoy S, Yudin S. Christensenella minuta, a new candidate next-generation probiotic: current evidence and future trajectories. Front Microbiol. 2024 Jan 11;14:1241259. doi: 10.3389/fmicb.2023.1241259. PMID: 38274765; PMCID: PMC10808311.
